Нужно е да поемаме рискове - говореше той. - Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи.
Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни пра­ви нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбира­ме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е no-различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, ко­гато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други не­ща, които ни се струват все същите. Този миг същест­вува — това е моментът, в който цялата сила на звез­дите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса. Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни пома­га да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни мо­менти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Зато­ва пък един ден ще можем да погледнем назад с гор­дост и вяра.

Откъс от книгата на Куельо  – „Край река Пиедра”

   Това е най-доброто обяснение на момент, в който може да се направи промяна, изменяща бъдещето.
За себе си наричам това мигновение и действието в него и с него - „побутване”. Ще се постарая да обясня как се усеща момента, в който сме едно цяло с всичко останало и имаме възможността да променяме настоящето и бъдещето. Ще се постарая да обясня и как да използваме този момент за промяна или утвърждаване на това, което желаем.

Как да разберем, че сме в момент на единение и възможност за въздействие, какво е чувството в този момент?

    Всички сте изпитвали това, което ще обясня – сигурен съм в това. Така най-добре ще разберете какво е всъщност най-силното усещане на този миг.
    Късна зима или ранна пролет. Планина. Снегът се е стопил почти докрай. Сутрин е.  Диша се леко. Гледате все още неразцъфналите дървета и зелената трева, подаваща се на места. И изведнъж в нея забелязвате минзухар. Първо един, а след това и още, и още. В същия миг чувате и глас на малка птица. Виждате я. Обгръщате с поглед далечината …И усещате широта в гърдите си. Преливаща радост или щастие, или както искате го наречете. Това е усещането на въпросния момент.

Друга ситуация:
    Вървейки, виждате жена на възраст, която явно се нуждае от помощ, но и явно и е неудобно да занимава околните със себе си. Правите нужното, за да помогнете. В следващия момент чувате „Много благодаря” или „Благодаря ти сине”(независимо мъж или жена сте). И в следващия момент усещате как в гърдите ви се надига топла вълна или разширяване. Как истинската благодарност някак преминава във вас и ви изпълва. Това е усещането на въпросния момент.

Следваща ситуация:
    Денят ви е неприятен, тъжен, напрегнат. Не виждате светлина пред вас. Всичко е сиво, унило, еднообразно. Тъжно ви е за самите вас. …В този момент срещате човек, който обичате или харесвате. Той ви се усмихва  …и за части от секундата всичко гадно изчезва. В този момент целият свят е само тази искрена усмивка. Това е усещането на въпросния момент.

Може да се дават и още примери, но се надявам, че всеки вече е разбрал какво представлява мигът. Тези примери са от възможно най-силните само с цел да разберете какви чувства и усещания характеризират този миг. В действителност всеки ден имаме подобни мигове, които са с по-слаба сила на чувствата от сега посочените, но те ни дават същата възможност за въздействие и промяна. Проявяват се като мигновение  всеки път, когато погледнете или усетите нещо, което ви харесва, допада или ви е приятно.

С моите термини бих описал момента така:

Единение с хармонията и красотата на цялото.
Миг на осъзнато свързване на душата и тялото.
Включване в целостта на общото енергийно поле.

Като изпитано чувство пък – така:

Разширение в областта между дробовете и гърлото. Може да се опише и като поемане на въздух в място, където обикновено няма въздух.
Енергиен прилив с ярък, светъл  цвят (светлина) с форма на обемна елипса.

За придобиване на визуална представа най-близкото обяснение е:  - Обградете с въображаем прозрачен елипсоид (най-близка форма – правилно яйце) пространството в светъл слънчев ден на една ръка от вас.

Как да използваме този момент, в който сме, за промяна?

    В момента, когато имате описваното чувство и усещане имате и възможността да въздействате чрез него върху собственото си бъдеще, върху здравето си, върху определен проблем, въобще върху всяка ситуация, касаеща ви лично. Как става?
   
    За да обясня това трябва да ви запозная накратко с действителния начин на работа на мозъка ни. Съществуват няколко етапа от „помислянето” на нещо до изразяването му, като всеки следващ е все по-бавен от предходния. 

1 „Чувство – форма” или „образ – форма”
2 Бърза мисъл – схематична образна последователност
3 Образно мислене
4 Обличане на мисълта с думи – бавна мисъл
5 Изговаряне на мисълта на глас – изява

5    Започвам от най-бавния – да изговориш мисълта. Говорът е крайния етап, който изявява една мисъл. За да изговорим мисълта, която вече е оформена и облечена в думи, се задействат мускулите на ларинкса, гласните струни,  дробовете, езика. Затова изказването на една мисъл е много по-бавно, отколкото ако я мислиш сам за себе си, без да говориш.

4    Предходният етап е също доста бавен – мисълта се „облича” в думи на езика, който ползваме. Това е и нормалната скорост на мисленето за всеки човек.

3    Образното мислене реално е поредица от картини, описващи действията и последователността, които са обхванати или влизат в дадената мисъл.

2    Бърза мисъл – съвсем схематична образна поредица на мисълта.

1    Поредицата от действия, които схематично са представили необходимите промени като „бърза мисъл” са породени от един единствен образ или „образ – форма”, както го наричам аз. Това именно е нещото, което описва напълно и всецяло всяко едно енергийно пространство – от звездата, през живата материя, до кванта. То реално описва хармонията му с околното. Всяко отклонение води до промяна на простия му образ, който в общия случай е сфера.

За да бъда ясен – веднага ще дам пример.

Приемаме, че покрай вас има някакво цвете. Листата му са леко свити. Някои са леко пожълтели.
Поглеждате го.
1 - Моментална оценка на състоянието му – сферата, представяща цветето е тъмна, нехармонична, изсушена форма. 2 – Следва представа за безводие, свързана с ваше действие. 3- Образи за ставане от мястото, вземане на съд, поливане на цветето. 4 – Изречението – "Трябва да полея цветето се появява в главата ви". 5 – Ако има някого около вас, може и да споделите това изречение.


Това, което ни интересува нас е първата представа, първото чувство, което сме усетили още с насочването на погледа ни към цветето.

Колкото и странно да е – всеки усеща характеристиката на това, до което се докосва – независимо с чувство или мисъл. В най - общия случай това е чувство за тъмнина или светлина, свързано с някаква форма. Хубавото е това, че тази връзка и представа съществува през цялото време, докато мисълта ни е насочена към едно и също нещо. Краткотрайно го чувстваме, защото следващите етапи на мисълта надделяват като сила.

Сега трябва да разберете, че трябва да насочите вниманието си и да усетите именно това първо, едва ли не предшестващо като усещане във времето чувство – образ преди мисълта или осъзнаването на нещо.
Задаваме въпрос за нещо. Отговорът реално идва в нас още преди да сме успели да помислим въпроса даже и образно, а камо ли като облечен в думи.
Смятаме, че това е невъзможно да е отговор, защото предшества осъзнатото задаване на въпроса. Но е точно така! Още с момента на появяването на образ – формата, която предизвиква въпроса – ние вече имаме пълните характеристики на отговора на въпроса.


А сега да се върнем на това как да използваме момента, за да въздействаме на каквото пожелаем.

Когато го почувстваме, просто трябва  да насочим мисълта си към живота си, към случка или към каквото желаем (най-добре – към чувството за тях) и да чувстваме, усещаме двете неща едновременно. Да ги свържем, да ги слеем или както вие си решите, но просто да бъде така, че да са едно в бъдещето, в посока напред. Бъдещето им да бъде свързано, да бъде общо. Може би звучи сложно, но като опитате – ще усетите, че „случвате” нещата. Че това ви идва отвътре и всъщност е нещо, което винаги сте можели. Просто не сте го правили осъзнато. Колкото повече свързвате такива моменти с бъдещето си – толкова по-често те ще ви се случват.
Или както би казал един всеобщ приятел – „Колкото повече – толкова повече!”

Имайте предвид, че същият принцип на свързване на чувство към бъдещи случвания действа с пълна сила и за негативните емоции и страхове. Това, за съжаление съвсем неосъзнато, повечето от нас го правят постоянно. 

Накрая искам да ви предупредя нещо. Използвайте промените само и единствено за промени на собственото си бъдеще. Всяка намеса в промяна на събития, свързани с други личности води до негативни промени във вашето собствено бъдеще. Намесата в чужда действителност задейства принцип, който връща вложената енергия винаги в негативен за вас план. Отраженията са на физическо ниво. Най – вече в слабите места на вашето собствено физическо тяло. 

При достигане на някакво ниво на насищане на настоящето ви с хармонията, която желаете – ще можете по всяко време да извикате това чувство на този миг във вас и да променяте по всяко време каквото пожелаете в собствения си живот и в случващото се около вас.

Филип Апостолов