Негативен образ

Гледайте около минута в средата на изображението,

в една точка, без да местите погледа си.

След това погледнете към стената или затворете очите си.

Ами... - просто гледайте решетката

и вижте какво става с пресечните точки.

изображение 1

При първото от изображенията се използват две от особеностите на нашето зрение.
- Първата особеност е тази, че при продължително гледане в една точка и отместване на погледа върху чисто пространство в мозъка се проектира негатива на гледания обект. Това се получава поради причината, че участъци от нервните окончания са преминали на ниво на възбуждане, различно от останалите. След прекратяване на възбуждането (отместване погледа от обекта) те трябва да се върнат на нормалното си ниво - наравно с останалите. За да стане това по-бързо те приемат обратна полярност на получавания до момента сигнал. Именно това ни кара да видим негатива на обекта - независимо черно- бял ли е както в случая или е цветен.
- Втората особеност в случая е, че мозъкът винаги се стреми да намери съответствие между нещо видяно и натрупаните до момента видени от човека образи. С други думи - извършва разпознаване на видения обект. Ако липсва точно същия като виждания в момента - мозъкът приема най-близкият до него по вид и описание. По този начин те се отъждествяват и в случая казваме - "А! Ама това е Исус! "

изображение 2 - решетка

Това изображение може би грешно го поставям тук, тъй като основният фактор, който влияе при възприемането му, е наслагването на образа от двете очи. Но пък и особеностите на нашето зрение са толкова много и взаимно свързани, че е невъзможно да бъдат разделени напълно в един толкова кратък материал.
- Първа особеност - всяко око възприема отделно от другото образа, който е пред него. След това възбужданията на нервните окончания в окото се предават в мозъка и се наслагват, като взаимно се допълват. Затова ако успеете да задържите погледа си без да го движите изобщо, фиксирайки само една от точките - тя и околните и остават бели, а останалите придобиват сив цвят.
- "Светкането" на точките пък се дължи на друга особеност на възприятието ни. Мозъкът ни осъзнава, че образът, който получава, има дефект (поради предишната особеност - нееднаквост на наситеността на точките) и подава сигнал за леко преместване на очите, за да получи по-пълна картина. В този момент се включва механизмът, демонстриран при първата картина - негатив на образа - (във всяко от очите ни пресечните точки са си били бели, а околните пространства - черни и при малкото отместване на погледа - нещата се променят - нови области са активирани, а други трябва да се върнат към нормално възбуждане). Така се получава едно постоянно, почти незабележимо местене на очите и ефекта на "мигащите точки" е налице.