Наблюдавам Чувствам Променям
Какво е мисълта? Как мозъкът ни „мисли” и си „спомня”? Какво всъщност са съзнанието и подсъзнанието? В книгата ще намерите отговорите на тези въпроси, както и ясно и просто обяснение на връзките между човека, физическия и полевия свят. А също така и най-важното – начинът, по който да им влияете.
Книгата се състои от три основни части. В първата съм описал начин на живот, който е в хармония с принципите, по които е устроен светът ни и ви позволява да влияете на полевия и физически свят. Във втората е описан светът ни. Такъв, какъвто е той през моя поглед и чувства. Ще намерите обяснение на това какво е мисълта, какво е споменът, как работят човешкия мозък и човешкото тяло. Поставих си за задача съвсем кратко, ясно и с разбираеми думи и примери, да ви покажа как е устроен и действа човешкият организъм, човешкият мозък, а също така и всичко, свързано с тях. В третата част съм дал практики и съвети, които да ви поддържат здрави в ежедневието. Целта на книгата е да помогне на повече хора да „се събудят”. Знанието е сила и възможност. От вас зависи да се възползвате от Знанието, представено в тази книга, по възможно най-добрия начин. … И винаги помнете!
Всеки сам определя границите на възможностите си!
********************************************************************
Тъй като начинът на мислене и възприемане на всеки е различен, то вие, според разбиранията си, решете в каква последователност ще четете отделните части. Важен е крайният резултат. – Да разберете същността на това, към което се стремите и да знаете как да постигнете това, което желаете.
Първа част Какво е човек. Разбирания и начин на живот, които ще ви дадат почти неограничени възможности.
Втора част Светът, мозъкът, чувствата, мисълта, спомените
Единството на физическият свят
Какво всъщност улавят сетивата ни
Промяната – 2012
Човек – душа
Мозък – Съзнание – Подсъзнание – Мозък
Мисъл и Спомен
Лъжа и Мечта
Страховете ни
Да не лъжем чувството си Вкус
Чувства – мозък
Мозък – чувства
Трета част Здраве, практика, въздействие, помощ за тялото
Енергията на тялото - Изчистване Енергетизиране Баланс
Тренинг за чувствата – Отиди в Природата
Използвай сетивата си пълноценно и непрекъснато
Усещането и чувството – за да променяме
Здравето – начин на употреба
Просто уредче, което да ви помага
Съвети за ежедневието
Допълнение Седемте принципа, на които е подчинен светът ни
І
Вече има много книги, филми и статии, в които се казва как да промениш своя живот, да оздравееш, да забогатееш и всичко останало, което всеки нормален човек желае, но винаги се дава крайната стъпка. И никога пътя, който води към нея. Следните редове са промените, които е нужно да направиш със себе си, за да стигнеш до момента, в който описаното в тези книги ще е наистина възможно за теб.
Нужно е да си в хармония с околното, за да можеш да го променяш.
Ние живеем във физическия свят. Той е резултат на предизвикващия го полеви (енергиен, духовен) свят. Всеки от тях се подчинява на своите принципи и закони. За да можем да променяме ситуации във физическия свят, е нужно да достигнем хармония с полевия. За да достигнем хармонията с полевия, трябва да сме адекватни във физическия. За да сме адекватни на физическия, трябва да го познаваме.
Духовният свят
... Или светът на духа. Самата дума говори достатъчно. За да можем да действаме в него, е нужно да можем да го почувстваме. Нужно е да се убедим сами, всеки за себе си, че основната ни същност е именно това, което наричаме дух или душа. А тялото е само временен начин на тяхната проява във физическия свят.
Може би знаете отношението на древните към смъртта и раждането. Смъртта е приемана като завръщане у дома. Празнувало се е, когато някой е стигал до този момент. Днешните разбирания са достигнали обратния полюс. Раждането е дар, смъртта – наказание и ужас. Кой е прав? Древните или ние? Моя отговор, както и този на всеки друг, достигнал определено ниво на знанията за същността на съществуването, е един – древните. Всеки, който достигне до този отговор с разбиране, е преминал бариерата, разделяща можене от неможене, знание от сляпа вяра. Стъпил е на финалната права, която води към изпълнението на целта на физическото съществуване. – Достигане на ниво на развитие на духа, което дава избор – да продължиш развитието си единствено в духовния свят, или да се свържеш отново с физическо тяло, за да помогнеш на повече хора да достигнат твоето ниво.
Ние сме същности. И в този, и в духовния свят. Лично аз предпочитам да наричам духовния свят полеви. Така че в текста ще срещате по-често тази дума. Каква е разликата за нас при едното или другото съществуване?
Когато сме само в полевата си (основна) форма, имаме спомен за физическите си съществувания до момента. Елемент сме от едно единствено цяло. И в същото време осъзнаваме себе си и останалите като отделни същности. В непрекъсната връзка сме с всяка друга същност във вселената. Без значение дали тя в момента е свързана с физическо тяло, или не е. Няма тайни. Всичко е известно. Всяка мисъл и всяко решение. На всеки. Осъзнаваш всичко случващо се едновременно. Имаш капацитета за това.
Когато сме свързани с физическо тяло, то става водещо в тази симбиоза. Тъй като материята, от която е изградено, е с много по-ниска честота, мозъкът, който се явява връзка между двете, не може да предаде и преведе цялата информация, идваща от полевата ни същност. Реално истинското ни „аз” е подтиснато от мислите, породени от нуждите и чувствата на физическото тяло. Но в същото време тази ни истинска същност се учи, развива и увеличава собствения си енергиен потенциал чрез принципите, на които е подчинен физическия свят. А с това - и енергийния потенциал на цялото. Сливането с физическо тяло е начин за увеличаване мощта на цялото.
Във физическия свят има изявен един основен принцип, върху който е изграден и самият той – Противоположност. Едно и също нещо се проявява като противоположности. Студ и топлина. Добро и лошо. Радост и скръб. Привличане и отблъскване. Ако не почувстваме и двете – няма да имаме база за сравнение. А това означава, че няма да осъзнаваме съществуването му. Бихме ли оценявали здравето си като повод за щастие, ако не познавахме болестта?
Истинският въпрос, който седи пред всеки, достигнал до пътя на духовното развитие е: как да подтисне, да спре мислите си, за да почувства същността си, а като следствие на това – да чувства и действа в основния, полеви свят?
Във физическия ни свят съществуват много пътища за това и всеки от тях води до нужния резултат. Различават се по подхода си за подтискане силата на мислите. Повечето разчитат на медитативни техники. Други – на вяра. Трети – на ритъм. Обща е целта – мозъкът да се научи да преминава на по-ниска честота на работа. Идеята на всяка молитва е същата – намаляване силата на мисълта и усилване на излъчваните чувства. Съвременната наука определя мозъчните честоти по следния начин: нормална честота на буден човек – бета β и по-ниските – алфа α, гама γ и делта Δ нива. Всяко ниво съответства на все по-слаба работа на мозъка, а респективно и на мисълта.
При днешния забързан ритъм на живот е много трудно да отделим време за медитация. Вярата за повечето хора е отживелица, а ритъмът…. Чистият ритъм е почти забравен.
Но има и друг път. Пътят на осъзнатото знание и чувствата.
Можем да успокоим и научим мисълта си да се подчинява на нашето желание. Можем да се научим да бъдем нейни господари, а не нейни жертви. Пътят е лесен и в същото време труден. Лесен – затова, че всичко зависи от нас. Труден – защото трябва да преодолеем инерцията на мисленето и поведението си.
Ето и нужното, за да постигнем ниво, в което всичко е възможно:
1. Знание за устройството на мозъка, човека, чувствата, света и взаимозависимостите им.
- Това знание ще намерите в тази книга.
2. Определен начин на живот.
- Живот без лъжа
- Максимално използване на чувствата, докато мозъкът ни приеме това за начин на работа
- Осмисляне и приемане на реалността – такава, каквато е тя в настоящия момент. (без критика и желания)
- Приемане на собственото тяло и личност – такива, каквито са те в настоящия момент. (без критика и желания)
- Разбиране на принципа, че настоящият момент е най-важният – този, в който градим бъдещето си. Мисленето за миналото е загуба на време. То е вече минало и е непроменимо. Да живеем и действаме в настоящия миг така, че когато моментът стане минало да не съжаляваме за своето действие или бездействие.
- Да правим живота на околните по-приятен и лек без да се натрапваме.
Ако успеете да живеете по описания начин, мозъкът променя коренно работата си. Става контролируем във всеки един момент. Полетата, излъчвани от него, увеличават силата и интензитета си. Чувстването на външните за нас полета се увеличава многократно.
… И вече е във възможностите ви да чувствате и си превеждате информацията, идваща от същностното ви „аз”. Да въздействате на всичко случващо се на вас и около вас. Да бъдете част от висшето съзнание и то във физическо тяло. А тази комбинация е най-креативната и с най-големите възможности за въздействие за нашето ниво в двете вселени – физическата и полевата.
Колкото повече се приближавате до описаното, толкова повече се увеличават възможностите ви за въздействие върху случващото се.
ІІ
Единството на физическия свят
Замисляли ли сте се, че всеки човек, всяко животно, всеки камък, планетата ни, вселената ни, ВСИЧКО, е изградено по един и същи начин, от една и съща градивна частица – това, което сега наричаме атом. Слънцето, човекът, планинският кристал – коренно различни и в същото време – абсолютно еднакви. Какво всъщност е атомът, от който е съставена цялата ни познаваема вселена? Допреди няколко години всеки учен би ви отговорил – ами много просто – ядро и минимум един електрон. При взаимодействието си с друг атом изпуска фотони, кварки, глуони, мюони, или пък се съединява с него чрез валентна или ковалентна връзка. Ако продължите да настоявате за отговор какво всъщност е ядро, електрон, протон, неутрон и всичко друго от изброените – то няма да получите смислен отговор. Ще ви разкажат, че едните се държат като частици, а другите като вълни. А какво е частица, какво е вълна? – Тук вече отговорът е единствено повдигане на рамене. Напоследък се появяват нови теории в квантовата физика, които в някаква степен започват да обясняват действителното положение на нещата.
Следващите редове са описание на физическия свят – такъв, какъвто го виждам аз. ( Както всъщност и всичко останало в тази книга. ☺)
Ядрото на атома е енергия, проявяваща се поради завихрянето сама около себе си. Това движение, в зависимост от количеството енергия, участваща в завихрянето, предизвиква ново завихряне или завихряния на енергия около себе си, които ние наричаме електрони. Всяко взаимодействие с други подобни завихряния, предизвиква отделяне на частици енергия, които според мощността си се държат по различен начин. Тях учените наричат с всички изброени по-горе имена.
Първото създадено завихряне във вселената е основата, началото, което чрез полето си е предизвикало последвалото го мащабно преобразуване на неизявеното в изявено, преобразуването на неизявената линеарност в изявени завихряния. Това е, което физиците наричат „Големият взрив”. То е послужило за център и основа на познатата ни сега „физическа” вселена. А „черните дупки” не са нищо друго, освен места на обратно преобразуване на изявеното в неизявено.
Всеки „атом” заради движението си създава поле. То взаимодейства с всички останали полета. Всяка „молекула” има собствено поле, резултантно от полетата на всички атоми, от които се състои. Всяка „клетка” има поле, резултантно от полетата на всички молекули, от които се състои. Всеки орган има поле, резултантно от полетата на всички клетки, от които се състои. Всеки организъм има поле, резултантно от полетата на всички органи, от които се състои. ... И всички тези полета са в постоянна връзка и взаимозависимост едно от друго.
Нашите мисли също имат своите полета. Имат ги, защото са резултат на взаимодействие между мозъчните нервни клетки, изразяващо се чрез елктрически сигнали и химични преобразувания. Активирането на мозъчна клетка усилва излъчваното от нея поле. То взаимодейства с полетата на всичко околно и предизвиква промени в техните полета. Същото важи и в обратната посока. Всяко външно поле си взаимодейства с нашите и ги променя. Затова желанията и страховете ни се сбъдват. Затова се „разболяваме” или „оздравяваме”. Всичко е въпрос на взаимодействие между полета. Тук е и мястото да вметна, че действителни преки взаимодействия между физически структури няма. Такова нещо не съществува. Когато „докосваме” нещо, ние смятаме, че наистина го „пипаме”. Не е вярно! Помислете и си представете. Атомите от клетките на дланите ни са на огромни разстояния, както помежду си, така и от атомите на това, което сме „докоснали”. Реално си взаимодействат полетата им. Разстоянията между ядрата на „атомите” и електроните в мащаб са такива, както разстоянията между Слънцето и планетите. Разстоянието между два атома в мащаб е такова, като разстоянието между слънчевата и други звездни системи. ... Така че ние никога не „докосваме” нищо. Докосват се и си взаимодействат ПОЛЕТА. Всичко в нашия „физически свят” е енергия и поле, чрез което тя се проявява. Нужно е да го осъзнаем, за да разберем същността му.
... И да можем да му въздействаме.
Какво всъщност улавят сетивата ни
Науката все още познава сравнително добре само петте сетива:
- Зрение
- Осезание
- Слух
- Вкус
- Мирис
А какво представлява всяко от сетивата ни? – Датчик за определена част от полето на така наречения електромагнитен спектър.
- Зрението улавя „светлината”, която не е нищо друго, освен електромагнитна вибрация с определена честота.
- Осезанието, което ни дава информация за допир, студ, топлина, са всъщност два различни датчика. Един за допир, който е широкоспектърен. Той долавя електромагнитните полета на близки обекти. И втори, който е за топлина. Той е датчик, работещ в микровълновия диапазон. И двата датчика се намират в кожата ни.
- Слухът улавя вибрациите с още по-ниски честоти. Той е и единственото ни сетиво, което не приема директно електромагнитното излъчване от околността, а механичните колебания, които преработва до импулси в нервната система.
- Вкусът и мирисът отново не са нищо друго, освен датчици, но за полетата на молекулите, излъчващи собствените си честоти.
Това са нашите сетива – датчици, реагиращи на различни честоти от електромагнитния спектър, всъщност на едно и също нещо, но в различна част от диапазона му.
Всичко съществуващо във физическия свят има своето излъчване. Не за друго, а защото е в постоянно движение. Щом има движение, има излъчване. Това всъщност е „физическият” ни свят – енергийни полета, част от които сме ние и част от които „осезаваме”.
Реално притежаваме още две сетива. Едното от тях са косъмчетата, с които сме покрити. Това са изнесени на разстояние от тялото ни датчици, които служат за предупреждение. Може да ви се виждат къси за такава функция, но всичко, което се допре до някое от косъмчетата ни, изпраща чрез тях сигнал към мозъка. Ответната реакция е с много голяма скорост. Второто е усещането на полетата на всичко околно – близко и далечно. И двете сетива ги притежават всички същества и растения на нашата планета. Разликата е тази, че животните ги използват в цялата им пълнота, докато ние, хората, ги пренебрегваме. Особено чувстването на полетата. Пренебрегваме го не нарочно, а поради факта, че мисленето заема почти сто процентово възможността за обработка на външно пристигаща информация и на мозъка не остава капацитет за чувстването на полетата, които са с по-слаба интензивност. Една от целите на книгата е именно тази – да научите как да освободите капацитет, зает от мислите, за да почувствате всичко, което е с по-слаба интензивност. Или казано с други думи – да почувствате полевия свят.
Промяната – 2012
Приблизително от 1990 година започна Промяна. Някои я наричат епоха на Водолея, други – ера на духовното. За трети тази Промяна е толкова съществена, че я определят като край на света. Наистина е край на света – такъв, какъвто беше до около 1990.
До това време тялото имаше превес над мисълта. Нуждите и потребностите му бяха водещото. Неговата полева енергия беше по-висока от тази на чувствата. Промяна на реалността, в така наречения физически свят чрез полевия, можеха да постигнат малцина. Едно време са ги наричали шамани. В средновековието – магьосници. Сега ги наричаме екстрасенси.
Колкото повече се приближаваме до „ерата на Водолея” ,толкова повече се увеличават хората с такива възможности. И това е съвсем естествено. Защото именно това е Промяната.
– Превес на енергията на силата на мисълта над силата на енергията, формираща физическия свят.
Ако до преди двадесетина години с действие или бездействие си нарушавал баланса на енергията като цяло, последиците лично за тебе се проявяваха в следващото свързване на твоята същност с физическо тяло. Или иначе казано, при следващото ти раждане. Затова все още е толкова разпространено разбирането за карма или съдба.
В момента енергийната реакция, проявяваща се във физическия ни свят, следваща от всяка мисъл, е в рамките на максимум половин година. И това време постоянно намалява.
Какво означава това за всеки от нас?
Ами много просто. Каквото помислим, това става. И ще става, и ще се случва все по-бързо.
Човек – душа
За да ви помогна, ще опиша съвсем накратко какво е човек, какво е душа, както и принципите, на които е подчинен нашия физически свят. Всъщност всичко това е описано много отдавна. В края на книгата съм копирал част от книга, в която са описани седемте принципа, на които е подчинен нашия свят. Сега ще го кажа със съвременни думи.
Обособена, осъзната енергийна същност, неразривно свързана в едно цяло с всички останали, подобни на нея. Частица от цялостното поле, което наричаме с най-различни имена – бог, творец, създател, висше съзнание. Всички религии утвърждават, че богът е във всеки от нас. Незнайно защо почти никой не приема това дословно – точно както е и казано. Реалността обаче е такава. Всички религии и учения ни казват – обърни се навътре, към себе си, за да откриеш бога. И пак почти никой не чува. В никое от двете твърдения няма религия – това е самата истина за нашата човешка същност.
Има няколко основни разлики. Първата е – категорията време не съществува. Втората е – осъзнаваме себе си, помним всичките си физически съществувания, осъзнаваме и единността си с цялото. Третото е, че не съществуват чувства – такива, каквито присъстват при физическото тяло, липсва и чувство за собственост. Четвърто – по някакъв начин успяваме в един и същи момент да възприемем и осъзнаем мислите на всеки един физически съществуващ в момента човек. Можем да се свързваме също така с всеки един „физически” човек, както и да повлияваме на решенията му, но само в случай, че решението му какво да направи в този момент е на „кантар”. Можем да се свързваме и общуваме с всички, достигнали осъзнаването за енергийната си (духовна) същност, но реално почти не се изпитва потребност за такова общуване. Не можем да бъдем отново в тяло, докато има „физически” хора, които ни мислят като „мъртви”. Това е бариера, която може да бъде безпрепятствено преодоляна единствено от по-напредналите енергийни същности.
- Каква е идеята човек да се стреми към духовност в живота си?
Отговорът се крие отново в естествената ни енергийна същност.
- Добър за околните – Да правиш живота на хората около себе си по-лесен и по-приятен.
- Добър за себе си – Да правиш своя живот лек и приятен без съобразяване с околните.
- Примирен – Откъснат от реалността, нетърсещ промяна.
Важното е към коя от трите ще може да се причисли в края на сегашния си физически живот.
Реално няма никой и нищо, което при преминаването от физическо съществуване само към енергийна същност, да слага нещата на някакъв кантар, и да определя „ти си добър”, „ти си лош”.
Всичко е въпрос на достигнато енергийно ниво.
Всеки „физически човек”, достигнал размножителна възраст, вече обикновено е с установен мироглед и с произтичащото от това поведение. Това пък е в пряка зависимост с честотата и силата на енергийните промени (резонансите, дисонансите, или неслучването им) на неговото полево ниво. Тук отново действа принципът на полетата. Полета с еднаква сила и мощност се привличат. Така че всеки „полеви човек” е привлечен от други такива, които в момента са свързани с физически тела. Тук се проявява възможността за избор. Тъй като едновременно има много подобни полета – въпрос на личен избор е точно с коя от възможностите ще се свърже вашата същност.
Тук е мястото да дам отговор и на въпрос, който може би си е задавал всеки. – Ако не се бях родил тук и сега, и като този, който съм, щях ли да съществувам? Отговорът е – ДА. Щяхте да съществувате. Като друг човек, под друго име и на друго място. Но разбиранията и животът ви щяха да се развиват по подобен начин на този, който имате сега. Вероятността обаче да сте на друго място и свързан с друг „физически човек” е малка. Вие и „партньорските” ви същности, развиващи се едновременно, се стремите да подредите случките в полевия свят така, че и във физическия живот да бъдете заедно.
Това е всичко! - Просто и ясно, както всичко около нас.
Мозък – Съзнание – Подсъзнание – Мозък
След сливането на яйцеклетката и сперматозоида се отключва процес на създаване на нов организъм. Постепенно се развиват нови и нови клетки, които оформят всяка от системите на човешкото тяло. Това е процес, в който основна роля играе жената, в чийто организъм се развива новият човек. За да бъде правилно създадено новото тяло, плацентата се стреми да достави всички нужни, изграждащи клетките, градивни материали. Тя може да ги достави единствено от тялото на жената – майка. Ако има всичко нужно, то жената няма да чувства особени неразположения и желания. Но в случай на липса на някое градивно вещество и липсата му в тялото на майката, плацентата усилва многократно чувството за нужда на създаващото се тяло и жената изпитва непреодолимо желание да яде или пие нещо, в което се съдържа това вещество. На това се дължат внезапните пориви на бременните за ядене на точно определени продукти, които често са неща, които те почти никога не са употребявали. С напредването на бременността се изграждат нови и различни клетки, на които са нужни нови вещества. Сценарият се повтаря до пълното завършване на новото човешко тяло. Понякога бременността се съпътства с чувство за слабост и повръщане. Това е резултат единствено от липсата на вода в организма на жената. Не на течности, а на вода! Никога не трябва да забравяме, че човешкият организъм се състои от повече от 70 % вода! И тя не е пълнеж, а основен градивен елемент! При нейната липса никоя клетка не може да работи или да бъде създадена правилно. При липсата й организмът на бременната не може да се изчисти и от токсичните елементи, които в този момент се създават не само от нейния организъм, а и от новото създание в нея.
След този кратък увод можем да преминем към същността.
След образуването на първите мозъчни клетки започва и тяхната работа. Първите записи в мозъка са именно полетата на вече съществуващите органи в новото тяло и взаимодействието помежду им. Това е системата от невронни свързвания, които в бъдеще ще послужат за основа, върху която да се изграждат и допълват нови възприятия и реакции.
Освен сигналите, идващи от собственото тяло на малкия човек, в мозъка постъпват и сигнали, идващи с кръвта от тялото на майката, както и такива, преминаващи през плацентата. С появяването на органите на чувствата, тези записи се допълват и се свързват с това, което е почувствано от тях. Така новият организъм постепенно допълва и обогатява мозъчните си връзки с нови области от изграждащата се вегетативна нервна система.
Достигаме до момента на изключване от организма на майката и започване на самостоятелно съществуване.
В мозъка вече е напълно завършена системата за вътрешен контрол на тялото, като всеки орган разполага с огромен брой неврони, свързвания между тях и взаимозависимости от и с всички останали органи и системи в организма.
Ако тялото е получило всичко, което му е нужно за създаването си, то е здраво и готово за самостоятелно съществуване. До тук развитието на човека по нищо не се различава от това на всяко друго същество на нашата Земя. От тук нататък започват разликите. Ако се чудите как всяко живо същество се насочва към мястото, от което може да се нахрани, то отговорът е много прост. То има нужда, която се изявява с определени полеви характеристики. В близката околност има само едно място, което излъчва полето на всичко, което му е нужно – млечната жлеза на организма, който го е създал. Няма никаква родова памет или видова памет, или каквото и да било подобно. При животните този начин на решаване на нуждите, продължава по време на цялото им съществуване. Имат нужда, проявяваща се чрез характеристики на поле. Търсят съответстващото поле във външния свят. И обикновено го намират, освен ако не са „домашни любимци” без достъп до външния свят. Затова животните винаги „знаят” какво става за ядене, коя вода „може” да се пие, какво е полезно за тях точно в този момент. И действат съобразно това. И ние действаме така, докато мисленето не измести чувстването на полетата на заден план!
В мозъка на малкия човек съществуват и записи, които все още не са свързани с нищо конкретно. Това са промени в полето и състава на кръвта, достигнали от майката до изграждащият се организъм, промени, предизвикани от хормони и медиатори, а те са физическите носители на чувствата. Получили са своя неврон в мозъка на детето, но този неврон не е свързан с никой друг неврон. И очакват свързването си с определени причини и състояния. А също така и как трябва да се реагира при появяването им в организма.
Тук се намесват хората, които отглеждат малкия човек.
Ще разгледам няколко ситуации. Надявам се така повече хора да разберат отговорността си от всяко действие, бездействие и постъпка за формирането на начина на възприемане на света и начина на мислене на детето, което отглеждат.
Много хора смятат, че възпитанието на малкия човек започва тогава, когато започне да разбира какво му се говори. ТОВА Е ОГРОМНА ГРЕШКА.
Малкият човек вече е възпитан! От това, което е виждал, чувал и чувствал. Вече е формиран начинът му на мислене и отношението му към заобикалящото го.
Вие сте го възпитали с отношението си към нуждите му, с отношенията между вас и заобикалящите ви хора, с отношението ви към предмети и случки.
Още с първите си минути на самостоятелен живот всичко почувствано и усетено се запаметява и свързва в мозъка. Всъщност тези записи и свързвания никога не са преставали още от момента на създаването на първите мозъчни клетки. След раждането информацията се допълва от всички чувства на малкия човек. Невроните без връзки (за които стана въпрос преди малко) отново се възбуждат от това, че тялото на малкия, самостоятелен вече човек, е излъчило същото (хормон, медиатор) и получават своите връзки с останалите. Новите лични преживявания са възможностите за опознаване на заобикалящата среда, както и начина за реакция към тях.
Първоначално всяко нещо се сравнява с това, дали удовлетворява нуждите на малкото тяло или не. Ако задоволява някаква нужда – настъпва равновесие. Мозъкът оценява събитието като положително и добро за нас. Съпътстващите усещания получават своите неврони и свързвания. Всичко „положително” се свързва помежду си. Всичко неносещо равновесие се оценява като „отрицателно” и то, както и съпътстващите го чувства и усещания, получават своите неврони, които се свързват в „отрицателната” верига.
Това е основата, която служи за отправна точка, база за сравнение и оценка на всичко случващо се. Около тези две системи се изграждат всички невронни връзки. Те са свързани с вегетативната нервна система и реално те подават сигналите към нея, как органите на тялото да реагират на случващото се.
Да разгледаме как се формира опознаването на околния свят. Първоначално зрението, както и всички останали чувства, е недоразвито. Тялото все още разчита най-вече на чувствата от полетата на околните предмети и хора. Всичките усещания, идващи от собствени осезания, все още са размити и неясни. Но всяко ново, което не съвпада с нищо от вече усетеното, получава своя неврон в областта на „положителното” или „отрицателното”, а също съответните връзки с околните неврони.
С времето видените и усетени неща се увеличават. Всичко получава своя неврон, свързан с неврона на това, на което най-много прилича, а чрез него – и с неговите връзки.
Как разпознаваме и класифицираме предметите? – Първоначално се запаметяват най-впечатлилите ни техни характеристики – тяхното поле и форма. Всяка форма получава своя неврон, свързан с някоя от двете основни области, в зависимост от това, какво ни е донесла – приятно или неприятно общо усещане. Обикновено асоциациите са следните:
- кръг, сфера (топка, дрънкалка) – игра – приятно – получаваме внимание и положително излъчвано поле от страна на голям човек.
- изпъкнал ръб (стълба, врата) – обикновено първата среща е болезнена – неприятно – неврон в областта на отрицателното.
- пухкаво (животинка) – топло и обикновено излъчващо интерес и доброжелателност поле, най-много приличащо на нашето собствено – положително.
Така в първите си месеци опознаваме околния свят и как да се отнасяме към него. Когато осезаем по някакъв начин нещо ново, всичките ни сетива се включват, за да можем да разпознаем новото, да го сравним с вече познато, да го класифицираме и то да получи своя неврон и всички връзки с вече съществуващите.
За чувствата и абстрактните понятия важи същото правило. Всяка срещната ситуация предизвиква у нас комплекс от чувства. Най-често срещаните от тях се запаметяват като основни (получават своята нервна клетка) и ни служат в живота като база за сравнение.
След като даден обект или ситуация бъде разпозната, мозъкът ни подава сигнал за някакво действие или бездействие, като това е обусловено от досегашния ни опит. Или казано по друг начин - от досегашните ни срещи с подобни форми или ситуации. Мозъкът сравнява моментната, настояща ситуация, с предишни такива и с комплекса от чувства (също запаметени като матрица от възбудени неврони), получени при тяхното случване и решава какво действие да предприеме или да не предприеме.
Как се формира отношението ни към хората? Това е много важен момент. От него зависи в най-голяма степен бъдещият ни живот.
Както вече знаем, всяка жива клетка има поле. Нервните мозъчни клетки не са изключение. Поради това, че всяка мисъл предизвиква възбуда и активност на множество нервни клетки, общото им поле е силно. Когато силно желаем нещо или изпитваме силни чувства, възбудата и енергията на нервните клетки, участващи в цялата невронна верига на дадената мисъл, чувство, желание, достига максимални стойности. Тогава естествено и излъченото от всички тях поле е с максималната възможна сила. Това е причината влюбените хора да се чувстват прекрасно. Единият изпитва силни чувства. Знае, че е харесван, обичан, оценен, единен с друг човек – всичко това обикновено е в положителната невронна верига и сигнализира ендокринната система за производство и изпускане на невро медиатори, от които силата на изпитваното се увеличава многократно. В същото време и вторият от връзката изпитва същото. Полетата, появяващи се в резултат от максималната положителна нервна активност, са еднакви и са в хармония – мислите са еднакви. Това довежда до резонанс между полетата, което от своя страна води до многократно увеличаване на енергията, с всички произтичащи от това последствия.
Подобно нещо се получава по време на вътреутробното развитие на човека. Ако майката се радва на човека, който расте в нея – излъчва поле, което малкият човек усеща. Всяка положителна мисъл от нейна страна, свързана с плода, чрез полето, съпътстващо мисълта, му дава енергия, която е от огромно значение за правилното изграждане на физическото тяло. В същото време и в кръвта на майката се появяват медиатори, които спомагат полето, почувствано от малкия човек да получи неврон в положителната си верига.
Когато мисълта за резултата от бременността не носи радост и удоволствие, нещата се променят коренно. В мозъка на малкия човек се появяват неврони в отрицателната невронна верига за отношението към него. Поради това хората в бъдещето ще бъдат оценявани като опасни и незаслужаващи доверие. Как ще се изгради физическото тяло на това дете, просто няма смисъл да говорим.
Това за радост може да бъде променено в някаква степен, а понякога, макар и рядко – и напълно. Ако след започването на самостоятелното съществуване малкият човек е обграден от хора, излъчващи поле на доброжелателност, насочена към него, то невронът „Хора” създава нови връзки с невроните , отговарящи на личностите на тези хора. Ако успеем да създадем брой невронни връзки, насочени към положително оценяваната верига, превишаващ броя връзки, свързани с неврони от „отрицателната” верига, то възприемането на нови хора става по-леко и с положителна нагласа, макар и с определени резерви.
Този процес продължава през целия ни живот, но винаги се подчинява на тази логика:
- Нещо ново
- Получаване на всички възможни данни от всички възможни рецептори – външни и вътрешни
- Оценка за въздействие върху собственото тяло и неговите системи
- Сравняване на получените данни като матрица (всички активирани неврони) със съществуващите матрични записи по признак подобие
- Сигнал за реакция на системи от организма или бездействие
- Ако е нещо, съвпадащо напълно с нещо вече записано по всички параметри (точно определени групи неврони и сила на възбуждането им) – следва действие по изпитан вече начин (ако действието е оценено като сполучливо). В случай, че реакцията при предишната среща с точно тази матрица възбудени неврони не е довела до сполучливо решение, се задейства друга верига неврони, която да доведе до разлика в изходящите сигнали към нервната система и съответно – до друг вид реакция (поведение).
- При повече от една разлика по участващи неврони или по нивото им на възбуждане, се добавя нов неврон за новия елемент, който веднага осъществява свързванията по описаната в началото логика. Прави се нов запис на всички участващи нервни клетки, както и на изходящите връзки от новообразуваната матрица. Тези нови връзки между неврони се затвърждават при първото преспиване. Тогава мозъкът проиграва, активира, всички връзки на всички неврони, с които се е свързал новия неврон или новото свързване между несвързани до момента неврони. Затова и сънищата са толкова хаотични и на пръв поглед алогични.
Това продължава, докато тялото съществува.
А какво става, ако при травма или мозъчен удар загинат неврони? – Изходът зависи от това какво количество неврони и от коя част на мозъка са засегнати. В повечето случаи имаме пълно възстановяване на всички функции и спомени. Това става чрез включване на нови неврони на мястото на засегнатите. Информацията за засегнатия неврон съществува в много от матричните записи. Тъй като този неврон съществува в записите, а в реалността не реагира и не може да бъде намерен, активните разклонения на аксоните от други нервни клетки търсят и намират най-близкия свободен неврон, който поема функцията на унищожения и възстановява всичките му съществували свързвания с останалите нервни клетки. Колкото повече клетки са били засегнати, толкова повече време е необходимо за поемане на функциите им от други. Все пак и в най-добрия случай, обикновено говорим за хиляди засегнати неврони. Задължително е да се знае, че за по-бързото възстановяване работата на мозъка като цяло е нужно да се употребява много повече чиста вода от нормално поеманото количество. Тя е основен градивен елемент и участва в създаването на връзките на всяка нервна клетка.
Мисъл и Спомен
За да обясня какво е мисълта, ще ви помоля да си поиграем.
Избираме си произволна дума, позната на всички. Примерно – къща. Сега избройте всички думи и чувства, които свързвате с КЪЩА. . . .
Ето това е принципът на работа на мозъкът ни.
Понятието къща има своя нервна клетка. Тя с нищо не е по-различна от която и да е друга. Всяка от думите, които изброихте, също има свой собствен неврон. Щом успявате да свържете дадена дума с друга, то това означава, че нервните им клетки са свързани. Може би забелязахте, че първите думи, за които се сетихте, идваха бързо. Следващите, за които се сещаме, идват по-бавно и по-бавно. Причината е проста. Всяка клетка от нашия мозък се използва по-често или по-рядко в сравнение с другите. Мозъчните клетки, които се използват по-често, имат повече връзки от останалите. Това естествено ги прави по-развити и с по-висок енергиен потенциал от останалите. Може би знаете, че една мозъчна нервна клетка може да има хиляди връзки с други, и чрез други, нервни клетки. Как мисълта (възбуждането) решава с кой от дендритите (така се наричат големият брой израстъци, изходящи от нервните клетки), свързващи я чрез синапсите с други нервни клетки да се свърже? – По елементарен начин. – С най-високо енергийната (най-използваната или моментно най-силно възбудената) нервна клетка от всичките си връзки.
Да си организираме още една игра. Създайте изречение с думата „къща”. ...Ето сега направихте едно пътешествие из собствените си мозъчни неврони, което отговаря на моментното ви емоционално състояние. А сега си представете, че къщата е в гора. …Отново създайте едно изречение с „къща”. Със сигурност то ще е различно от предходното, защото с мисълта, че се намирате в гора, моментното възбуждане на други клетки стана по-високо и свързванията между невроните минаха по нов път, различен от предишния. Възбудихте клетки, свързани с представата ви за гора.
Много важно е да разберете, че на мозъка ни като функция му е абсолютно безразлично кои клетки ще свърже. Принципът при него е същият, като при всяка друга система – пътят на най-малкото съпротивление. Затова свързва клетките с най-висок потенциал.
Сега да си обясним и какво е споменът.
По време на преживяването на някакво събитие, в мозъка ни постъпва информация от всичките ни външни сетива, а също така и от реакциите на тях от тялото ни.
За да стане ясно, отново ще използвам прост пример.
- Планина. Сняг. Слънце. Синьо небе. Снегът блести. Боровете - с шапки от сняг.
Това са условията, външни от нас. Всяко от описаните има отговарящ неврон. Продължаваме с реакциите, идващи от тялото ни:
- Очи – силна светлина. Осезание – приятна топлина. Слух – птици. Мирис – бор. Вкус – без данни. Освен ако не пробваме чистият сняг ☺
Мозъкът сравнява всички постъпващи в момента данни, с досегашния си опит; (Запис на всички активни и свързани с определен момент и ситуация нервни клетки, както и енергийно възбуденото ниво на всяка от тях. Това наричам матрица.) Сигнал към ретината за свиване; Оценка на ситуацията като безопасна и положителна; Сигнал към ендокринната система за изпускане на невромедиатори.
От това изпитваме вътрешни чувства: Спокойствие. Тиха радост. Единство с пространството около нас.
Тези чувства се повтарят с всеки следващ момент. Възбудени са всички неврони, които в миналото (при първото им виждане, усещане, почувстване) мозъкът ни е свързал с изброените по-горе думи и чувства.
Така възбудената съвкупност неврони се запаметява като матрица в един, единствен неврон, като единна група (всеки с нивото си на възбуждане). Когато по-късно някой от невроните, участващи в запаметената група се възбуди до същото ниво като запаметеното, то невронът, запаметил матрицата, се активира и активира връзките на цялата запаметена група. „Спомняме” си и изпитваме същото, макар и не със същата сила, като в момента, в който сме го изпитали. Споменът ни „връхлита”.
Лъжа и Мечта
Лъжата и мечтата са двете лица на един и същи продукт на нашия мозък. – Несъществуваща действителност.
Каква е огромната разлика между тях?
Лъжата е несъществуваща действителност, която представяме като случила се. Това е и огромният проблем за нашето същество. Както всяка мисъл и тази има своето излъчване (поле). Но нейното място е миналото. Т.е. тази мисъл не подлежи на реализация. То е непроменимо. Вече отминало. Ето тук се корени проблемът. Лъжата има активно поле, което никога не е възможно да се хармонизира и да изпадне в равновесие. Така тя остава постоянно активен мозъчен център.(Множество нервни клетки с повишено енергийно ниво – активна матрица.) Всяка активна зона в мозъка ни постоянно търси начин да се хармонизира. Да получи поле с такъв потенциал, който да нулира тази активност. А това е невъзможно поради факта, че тя е част от неслучило се, непроменимо в реалността МИНАЛО. За щастие, когато дадена мозъчна нервна клетка не се активира продължително време от събития, чувства и мисли, тя постепенно намалява своя енергиен потенциал. Така че, ако някога ви се е случило да излъжете и все още чувствате вина за това, (което означава, че активирате наново клъстера клетки, който формира лъжата, а с това му давате нова порция енергия) правилният начин да се отървете от този алогизъм е да се преодолеете и да признаете. Това най-вероятно ще доведе до проблеми в реалният живот, но ще ви помогне да изчистите мозъка си от този сериозен проблем, който сте си създали сами.
Нужно е да имате предвид, че и невинните ежедневни неистини, които повечето от нас използват съвсем несъзнателно, ви поставят в позиция извън реалността. Какво имам предвид? – Всеки желае да бъде приеман от колегите или приятелите си, от познати и непознати по определен начин. Това е в естествената природа на човека. Според собствените си разбирания той лекичко преувеличава в ежедневните си разговори или запознанства отделни свои качества, случки или ситуации, като ги представя по начин, който е малко различен от действителността. Това именно имам предвид. Принципно то не е нещо, което ще промени света, но е нещо, което първо – показва, че не живеете и действате по начина, който бихте желали в реалния живот и второ – не приемате действителността и собственото си положение в нея такова, каквото е. А това автоматично дава двойствена представа за света в мозъка ви, което за работата му е равносилно на лъжата.
Мечтата. Също продукт на нашия мозък. Несъществуваща действителност, но насочена в неслучилото се бъдеще. Активна зона в мозъка ни. Активни нервни клетки, потенциал, постоянно търсещ своя еквивалент в полетата около нас. За да се уравновеси. Да престане да бъде активен център. Колкото по-силна е мечтата ни, толкова по-силно енергийно е нейното поле. Толкова по-далечни полета с нужния ни потенциал тя долавя. И участва в нашите решения и постъпки така, че този потенциал да бъде усвоен. Когато наистина желаете нещо – мислете за него, мислете за това какво емоционално удоволствие ще ви достави случването му. Това мислене ще дава нова и нова порция енергия на невроните, включени в мечтата. А колкото повече е енергията им – толкова по-бързо ще бъдат намерени външните условия за това, мечтата да стане реалност.
Тук ще ви представя един действен и елементарен начин към какво да се насочвате, за да постигате по-лесно желанията си. Естествено – това ще бъде толкова по-действено и ще се случва толкова по-бързо, колкото по-плътно сте се приближили до начина на живот и разбирания, описан в първата част на книгата.
Когато желаете да постигнете каквото и да било, представяйте си крайния резултат и чувствата, които ще ви донесе случването му. В никакъв случай не си представяйте какво е нужно да стане, за да се случи. Това не е ваша работа. То не зависи от вас, а от много външни полета и условия, които не можете да създадете и подредите. Това, към което е нужно да се насочите, е единствено крайният резултат и удоволствието, което ще ви донесе.
Ето и пример: Желаете да живеете в къща.
1. Възбуждате в себе си чувството и усещането, което съм разгледал в третата част на тази книга в главата с наименование – „Усещането и чувството – за да променяме”.
2. Представяте си къщата – такава, каквато я виждате в мечтите си, със самите вас в нея и хората, които искате да са освен вас в нея – щастливи и доволни от това, че сте точно в тази ваша къща. (това трябва да си го представите като цяло, без обяснения и навлизане в подробности – като моментна снимка на тази описана ситуация)
3. Усещате и осъзнавате нещата от 1 и 2 като единно цяло – чувство и представа. Изживявате ситуацията като реална в реалността.
Изживявайте това всеки ден. По този начин давате нова и нова енергия на мечтата си. А единствено от вложената енергия зависи скоростта на претворяването на мечтата в истинска реалност.
Същия е начинът за промяна и на ситуации.
Страховете ни
Целият наш живот е низ от случки, към които вървим с всяко наше действие или бездействие. С всяка своя стъпка и решение взето осъзнато или неосъзнато, ние подготвяме следващите неща, които ще ни се случат. Влизаме в контакти с хора или групи или в ситуации, които ще ни доведат до случването на приоритетните, предварително определени от самите нас цели. За хубавите неща - това е чудесно. Заради особеността на мозъка ни обаче да възприема като цели за постигане и нашите страхове – това ни създава проблеми.
Вече би трябвало да е ясно това, че нашите мисли са тези, които поставят „целите” и „задачите” пред „изпълнителното ни устройство” (мозъка ни), а той се стреми да ги осъществи. Тези мисли обикновено са ни втълпени от поведението и разбиранията на хората, които са ни отгледали.
Да се върнем към осъществяването в реалността.
Смятам, че всеки от нас може да обясни как това става за мечтите ни.
Всяка мечта има конкретно обкръжение в реалността. Примерно за някаква мечтана работа трябва да имаме нужното образование, знания и умения. Но тези условия не са достатъчни. Трябва и да кандидатстваме за нея, да срещнем нужните хора, да ги убедим, че точно ние сме човекът, който им е нужен, да се преборим с други, които искат същата работа и в крайна сметка да я работим така, че тя да остане наша работа.
Изпълнението на мечтата изисква среща във времето на голям брой обективни и субективни фактори. ... И от способностите на нашия мозък зависи те да се осъществят. Сигурен съм, че не всички фактори могат да бъдат обмислени и точно осъществени от нашето съзнание, тъй като много от факторите изискват обработка на огромен обем информация за много кратко време. Именно тук се намесва подсъзнанието ни със своите способности и неосъзнати от нас решения. То взема тези решения за даден тип поведение или реакция въз основа на това, което сме натрупали като опит до този момент. И ако се окаже, че дадена тактика или поведение не води до желаният резултат, то то при следващата възможност я заменя с друга, която ще доведе до желаното от нас.
Изпълнението на страховете ни...
Обикновено във всеки от нас живее някакъв страх. Той за мозъка ни се явява също цел, програма, която трябва да бъде изпълнена и постигната.
Как мозъкът ни постига това?
Да предположим, че у нас по някаква причина се е появил страх, че е възможно да получим инфаркт.
(На това място искам да вметна, че такова нещо като „наследствена обремененост” към сърдечно-съдови заболявания, рак и други смъртоносни болести на нашето съвремие НЯМА! Това е приемане, градящо се върху тезата, че в едно семейство има повтаряемост на заболяванията и по липса на други теории, а и на принципа на еднаквостта (други разстройства, действително предавани чрез гените) се приема, че те се предават наследствено. Тази заблуда вече до такава степен се е утвърдила в пространството, че не се смята за нужно да бъде доказвана. Именно тя обаче допринася за появяването на много от нашите страхове, свързани с болести на нашите родители и близки. ... И става част от програмите, чакащи за изпълнение в нашия мозък. ...И болестта става „наследствена”.)
Да предположим, че имаме страха за поява на инфаркт. Като всяка друга силна мисъл или чувство, и този страх се ползва с приоритет за изпълнение от нашия мозък.
Ето и най-вероятните действия, към които той ни подтиква:
- Копиране саморазрушителния начин на поведение на хора, които познаваме и които са стигнали до инфаркт.
- Създаване на всички възможни предпоставки, за които знаем, чели сме или сме чули. Тук се включват и затлъстяването, и прекаляването с храни, и всичко друго, повишаващо риска от тази болест.
Лошото е това, че към тези действия ни подтиква подсъзнанието. Мозъкът ни контролира и подава сигнали, че желаем дадена храна, че сме гладни и прави всичко останало, което ще доведе до „сбъдването” на програмата, която сме му заложили. Въпреки, че със съзнанието си разбираме, че това, което правим е вредно за нас и ни води към лош финал, рядко успяваме да му противостоим, защото мозъкът ни съвсем съзнателно ни подтиква към него. Всички лостове и механизми за управление на тялото ни са в негова власт.
Можем ли съзнателно да поемем контрола и да премахнем тези опасности, които сами сме си създали? – ДА! МОЖЕМ! Щом веднъж осмислим и осъзнаем факта, че сами сме си създали тези програми, които мозъкът ни следва, то сме на крачка от това да ги променим и заменим с други, които са в наша полза!
Така че – дерзайте!
Кармата и съдбата – ние сме техните създатели!
Тук е мястото да спомена за още една заблуда. Думата „карма” идва от санскрит. В древните индийски епоси се използва за първи път. Там Кришна обяснява на Арджуна какво точно е кармата – следствието от действията ни. И въобще не се говори за кармата като нещо външно, настигащо ни и независещо от нас, а само и единствено като следствие на нашите собствени действия.
Ненапразно във всички свещени писания по един или друг начин е казано, че всичко е в нашите собствени ръце, че светът е ментален и умозрителен, че всичко зависи от самите нас! Ненапразно достигналите знание постоянно повтарят – „мислете позитивно”!
И ако все още имате някакви съмнения в току що прочетеното – вгледайте се в хората около себе си, вгледайте се в себе си, разнищете случващото им се и случващото ви се, и ще разберете, че в основата на всичко стоят само и единствено мечтите и страховете ни! А те и двете са наши собствени създания!
Сега ще ви покажа начин за преодоляване на собствените страхове. Ако ви е страх от болест, то знайте, че тя, като всяко друго нещо има един единствен неврон. Нервна клетка, на която е присвоено понятието за тази болест. Тя е с повишена енергийна активност, както стана ясно по-рано. Нашата цел е да понижим енергийния и потенциал. Това е и целта на често употребявания израз „да се изправим срещу страховете си”.
Обикновено избягваме съзнателно да мислим за страха си, защото това ни носи още повече страх. Защо е така? – Защото не виждаме изход от ситуацията.
А такъв има.
Както вече знаем, на мозъка ни е абсолютно безразлично какви неврони свързва. Помислете за страха си, без да продължавате да си го описвате. Сега го зачеркнете. Така, както зачерквате нещо грешно или неправилно написано. Какво става? Първо активирате неврона, на който е присвоено понятието за страха ви. В следващия момент го свързвате с понятието (неврона) за грешка и отказ. Всеки път, когато по някакъв начин мисълта за страха ви се появи, просто я зачерквайте и не мислете повече за това. Използвайте момент, когато нещо, което ви е притеснявало, намери положителното си решение в реалността. Възползвате се от този момент, помисляте за страха си и го свързвате с притеснението си от преди решаването на притеснявалото ви. Така постепенно този неврон ще бъде свързан с неща, които са намерили решение и го отричат. Ще забележите, че с колкото повече решени и отричащи неща свързвате понятието за страха си, толкова по-рядко ще се сещате за него. С времето връзките на неврона с други неврони ще намалеят дотолкова, че много рядко ще се активира. А когато се активира – зачеркнете го отново.
Да не лъжем чувството си Вкус
Чрез вкуса организмът ни ни подсказва от какво се нуждае за правилното си функциониране.
Какво става, когато ядем?
Вкусовите ни рецептори определят какво приемаме в момента. Те изпращат сигнали към мозъка и рефлекторно към жлезите от стомашния тракт. Те пък от своя страна отделят такива ензими, които са нужни за разграждането на точно този вид храна. Това е и причината разделното хранене да има такъв благоприятен ефект върху организма. - Просто не объркваме собствения си организъм с неизброим "букет" от вещества и той се справя много по-лесно с обработката и поемането на нужните му витамини, минерали и соли.
Обонянието допълва информацията за храната. Чрез него, преди да сме се докоснали до храната, вече знаем дали е годна за употреба или е развалена.
Като цяло организмът ни е една много добре функционираща система с множество обратни връзки. Когато нещо не му достига за правилното функциониране, ни се дояжда „нещо”. И със сигурност в това „нещо” съществуват елементите, които не ни достигат в момента.
Производителите от бранша на хранително вкусовата промишленост отдавна са осъзнали огромното значение на вкуса и аромата и ни атакуват с какви ли не добавки като ароматизатори и овкусители.
Но какъв е резултатът? Чрез тези продукти залъгваме организма си, че му даваме „нещо”-то от което той се нуждае, той отделя нужните ензими за обработката му, а в следващия момент в стомаха ни няма и помен от този елемент. Е!? До какво води тази измама?
Друга измама пък е увеличаването на чувствителността на вкусовите ни рецептори чрез добавяне в продуктите на мононатриев глутамат или нуклеотиди. Ако нещо ви е било много вкусно - погледнете на опаковката му – най-вероятно присъстват в състава.
Тази измама е опасна, защото организмът ни определя чрез тези сетива не само какво поемаме, респективно и какви вещества той да отдели за разграждането им, а и в каква концентрация са. Това определя количеството и съдържанието на отделения от стомашния ни тракт стомашен сок.
Какво се получава, когато сетивата ни са излъгани по този начин?
Тъй като организмът ни не е получил реално нужното му вещество - той отново го иска чрез чувството за глад или желание за ядене на точно определено нещо. И ние му го даваме отново. Така се получава един затворен кръг, от който няма излизане. В крайна сметка поради липсата на дадено вещество за някоя от функциите на клетките на тялото ни, хармоничната работа на организма е нарушена, започват проблеми с един или друг орган. Поради прекомерното ядене, за да доставим някой елемент, който в крайна сметка така и не се появява в организма ни, се достига до затлъстявания и още ред други болестни състояния. Стигаме до лекари, започва се приемане на лекарства, които лекуват не причината, а някой от страничните ефекти на липсата в организма ни на едно единствено вещество!
Чувства – мозък
В кожата ни са разположени огромен брой рецептори. Те ни носят усещанията за топлина и студ, за нежен допир и силен удар. Всеки от тези рецептори, както и всяка друга клетка от нашето тяло, е представена в мозъка ни със собствен неврон, като невроните на еднаквите рецепторни клетки са групирани около основен неврон. Той с нищо не е по-различен от всички останали. Единствената разлика е, че когато за първи път се е появил сигнал от такъв рецептор по време на вътреутробното ни развитие, на него му е присвоен този сигнал. Всеки следващ сигнал от новопоявил се след това рецептор е разпознат от мозъка ни като нещо вече познато, така че този втори или ен-ти рецептор, получава неврон в близост до първия и се свързва с него, а чрез него ползва вече изградените връзки с останалите. Също така образува собствена връзка с неврон, на който се присвоява понятие за част от тялото – примерно – точката до вече представената с неврон, която е на края на малкия пръст на дясната ръка.
Тук ви предлагам да си поиграете. Усетете основния, първичен неврон, съответстващ на първообразувания рецептор на всеки от пръстите. По някакъв начин чувствате рецептора като централен. Обикновено се намират около центъра на възглавничката на последната фаланга на всеки от пръстите. Ще ги намерите като леко боцкате или натискате кожата на тези места. На вътрешната страна на дланите , както и на пръстите на краката и стъпалата, също имате такива. Също така и на върха на главата. ☺
До мозъка ни постоянно достигат сигнали от тях. Когато те са в границите, които мозъкът от опита си е приел за нормални, то информацията от тях не се записва и не води до активиране на връзките с други мозъчни неврони. Когато обаче настъпи промяна, то тя се отбелязва моментално и следва сигнал към мисъл или мускули, а също така към всички системи на организма ни, които могат да коригират случващото се така, че тялото ни да бъде съхранено или удовлетворено. Ето и примери:
- Неволно и без да разберем се допираме до нещо нагорещено с ръката си. Моментално рецепторите за топлина реагират и изпращат сигнал с много силен потенциал. (Скоростта на разпространение на нервния сигнал варира от 120 метра в секунда до 0,5 метра в секунда според типа на неврона.) В мозъка ни се активират нервните клетки, отговарящи на точно тези рецептори. Сигналът преминава към основния, първичен неврон на тази система. Ако такава ситуация е вече преживявана, то има матричен запис, който отговаря на тези сигнали. Следва сравняване, разпознаване на ситуацията като отрицателна и сигнали чрез връзките на първичния неврон към:
-Ендокринната система за незабавно отделяне на адреналин за по-бърза реакция
-Мускулните неврони за отдръпване на ръката
-Нервната система на кръвоносните съдове в областта, от където е получен сигналът за разширяване, за да се увеличи топлоотнемането.
-Търсене на спомени за знания какво трябва да се направи при изгаряне
-Сигнали за действия към тялото да направи всичко необходимо, което ще доведе до бързо решаване на извънредната ситуация
-Запаметяване комбинацията от активни неврони като матрица
Следващ пример:
- Зима е. Деца сме. Човек, който знаем, че ни обича, върви до нас. Хващаме се за ръката му. Рецепторите за допир се задействат.
Изпращат сигнал за лек допир
Други рецептори от същата област изпращат сигнал за топлина
Сигналите достигат до мозъка
Активират се съответните неврони
Комбинацията се сравнява със запаметеното
Оценява се като положителна
Сигнали за освобождаване на медиатори
В отговор – приятни усещания и чувства
Запаметяване на комбинацията от активни неврони като матрица
Слухът е сетивото, което ни доказва постоянно и всячески, че тялото и осезанията ни подлежат на почти пълен контрол от собствения ни мозък!
Замисляли ли сте се за това?
Предлагам ви да направим един експеримент.
А точното определение е – не им обръщате внимание. Това „точно определение” е много важно. То означава, че вашият мозък по някакъв начин:
- Контролира прага на чувствителност на слуха ви.
- Решава какво е важно да „чуете” и какво – не.
Като резултат на горните две - имаме ИЗБИРАТЕЛНОСТ на получаваните и обработени сигнали, постъпващи през това ни осезание.
И това свойство на мозъка ни за избирателност важи за ВСИЧКИТЕ ни сетива – можете да сте сигурни.
Обърнете внимание ☺ на това, което чувате в момента!
Най-вероятно чувате гласове, шум от компютър, коли или някакъв общ, неопределим шум.
Изберете си някой от шумовете, които се чуват.
Вече го различавате от другите, нали!? Стана по-ясен.
Можете да го опишете, да го определите и отделите от околния шум.
А спомняте ли си, че до преди малко дори „не го чувахте” ?
Ослушайте се сега за звуци от естествената природа - примерно за шум от вятър или гласовете на птици...
Има ги и тях, нали!? Даже и в замърсените ни градове те живеят и ни напомнят, че и ние сме част от екосистемата на Земята.
Ако се заслушате още по-внимателно - може би ще чуете и други естествени звуци.
С всичко в живота ни е така!
Чуваме това, което ИСКАМЕ да чуем!
Виждаме това, което ИСКАМЕ да видим!
Чувстваме това, което ИСКАМЕ да почувстваме!
Лошото в тази ни система на възприятия е това, че се получава един затворен кръг, който обикновено ни вкарва в тъмните места на нашето съзнание!
Когато нещо или някой ни дразни, нашата чувствителност към проявите на това нещо или някой се изостря дотолкова, че започваме да търсим още негови прояви. Това ни става идея фикс.
. . . И губим Човешкото в себе си. Стараем се всячески и пред всеки да докажем колко е лошо това НЕЩО или НЯКОЙ.
Но не разбираме, че по този начин вредим най-вече на себе си! На собствения си организъм. Обхванати от злоба и нерви ние си вредим така, както това нещо или някой не може да ни навреди по никакъв начин!
Поради затворения кръг, в който попадаме, ВСИЧКО започва да ни се струва сиво, черно и еднообразно - тунел без изход!
И в организма ни настъпват промени, които напълно отразяват нашето мисловно състояние и възприятие на околното! – Просто така сме създадени! - Външните фактори, възприети чрез осезанията ни, променят дейността на организма ни в съзвучие с тях!
Трябва да намерим хубавото около това, което ни дразни и да ОБЪРНЕМ ВНИМАНИЕ на него! Или пък да го приемем такова, каквото е и да престанем да му обръщаме внимание.
Затворете очите си и си представете едно просто личице. Ето такова –
☺
Представяйте си го само него и нищо друго. С времето то започва да се променя по някакъв начин – усмивката, очите или контурът му. Вашата цел е да върнете всичко в началното положение. Да го задържите такова, каквото е било в началото. Какво става в мозъка ви в това време? – Простата картинка, която сте си представили, е възбудила много малко неврони, които са нужни, за да си я представите. По правилата на работа на мозъка, когато едно нещо не се променя и не се оценява като опасно – силата на възбудените неврони, чрез които е представено, намалява. Те достигат нива на възбуда, които са по-ниски от тези на други неврони. И мисълта се насочва към тях. Тъй като се стремите да запазите картинката, връзката, която се стреми да направи мозъкът към по-възбудени неврони, се отразява като промяна в самата картинка. И тази борба между вашето желание и начина на работа на мозъка продължава или докато мозъкът ви успее да „развали” картинката, или докато се подчини на желанието ви и се откаже (всъщност вие го откажете чрез настоятелността си) от преминаване към други възбудени неврони.
Когато успеете да задържате картинката толкова време, колкото пожелаете, можете да преминете към „по-високото ниво” на играта. ☺
Представяте си картинка, която изразява примерно страшно дърво (има ги по детските книжки) с клони – ръце и хралупи – очи и уста, с корени – крака. А сега го преработете в представите си последователно в приятно, добро и доброжелателно. Не да замените изображението на едното с другото, а постепенно да изменяте чертите му. Най-лесно ще ме разберат тези от вас, които ползват компютърни програми за графика. Използвайте морфинг (трансформация). Това е плавно преминаване от едно изображение в друго. Изходното променя постепенно формата си, докато се прелее (заприлича) на нещо друго. (жабата – в принцеса; тиквата – в каляска и т.н.) Вашата цел е да научите мозъка си да променя визуално грозното в красиво, лошото в добро, страшното – в излъчващо спокойствие.
Използвайте и друга игра, която ще научи мозъка ви да се подчинява на вашите съзнателни желания. Изберете си една дума и си поставете за задача да не я употребявате през целия ден. На другия ден си изберете друга, или пък продължавайте с първата, докато наистина успеете да се контролирате през цялото време да не я употребявате. Можете и да попитате хората, които са около вас, коя дума ползвате, без да има нужда от нея. Обикновено всеки човек употребява такива думи, без да го осъзнава. Ако има такава дума или израз – забранете си да я използвате и се контролирайте постоянно, докато не постигнете пълен успех.
Играйте си със собствения си мозък. Забавлението ви е гарантирано, а положителните промени, до които водят тези игри и забавления, са просто неизброими. ☺
ІІІ
Енергията на тялото
Изчистване Енергетизиране Баланс
Хармонизиране на енергиите и зареждане
(моя техника)
Почувстваш ли умора или яд – време е за следното:
Обърни се към най-красивото в околността.
Дишай спокойно, бавно и пълно. Без напрежение.
Обърни дланите напред и настрани, така, че да не сочат към тялото.
Повдигни леко ръцете си встрани от тялото.
Използвай ритъма на дишане, за да създадеш движение.
При вдишване то да бъде от Небето – през теб – към Земята.
При издишването да е от Земята – през теб – към Небето.
Всяко от движенията изчиства физическото и енергийното ти тяло.
Задвижил си двата типа енергия – на Космоса и на Земята.
От тях се състои твоята структура.
Дишай спокойно и бавно.
Бъди Канал за двете енергии.
Ти си връзката между Небето и Земята.
Усещаш, че движението, което създаде, преминава все по-лесно през теб.
Това е изчистването.
Усетиш ли, че вече не си преграда за движението – премини нататък.
Нека частици движение започнат да спират в теб.
И от това надолу.
И от това нагоре.
Сам разбираш промяната в теб.
Ставаш пълен и цветен.
Усещаш вече и своето поле, съществуващо около теб.
Нека нужните частици движение спират и напълнят и него.
А сега се порадвай на околното и себе си.
Поддържане на равновесията в тялото
(от Изумрудните скрижали на Тот)
Легни с глава на север.
Сърцето ти е линията и центъра.
Събери същността си в областта от сърцето до върха на главата.
От върха на главата.
До линията на сърцето.
Нека мине час така.
Обърни краката си към севера.
Усети тялото си – от сърцето – до пръстите на ръцете и краката.
Ти и мислите ти – бъдете там пак час.
От палците на краката.
До линията на сърцето.
Прави това ежедневно.
Отиди в Природата
На място, в което „цивилизацията” не се е намесила.
Използвай сетивата си пълноценно и непрекъснато
Как да го постигнеш?
Светът, в който живееш, е невероятно интересно място. Дръж се като дете. Откривай детайлите в заобикалящото те. Погледни мястото, в което си сега, все едно че за първи път попадаш в него. Усети миризмата му. Чуй звуците му. Почувствай атмосферата му. Забавлявай се с това и така се учи да Чувстваш.
Погледни хората до себе си и направи същото. Почувствай ги с всичките си възможни сетива.
Колкото може по-често излизай от затвора на стените и откривай Природата по същия начин.
Изследвай всичко, което се докосва по някакъв начин до теб.
Ще видиш колко много неща си пропускал.
Целта е да се научиш да „ виждаш ” всичко в неговата многоизмерност, с максимално много от неговите характеристики. Използването на сетивата трябва да стане навик.
Изследванията, провеждани днес, не са ефективни за откриване действителният проблем на тялото – т.е. откриване и снабдяване на организма с нужните му вещества за правилна работа. Правят се изследвания и се изписват лекарства, които са свързани с последствията, а не с причината. Като цяло – извършват се едни Дон Кихотовски велики напъни. А това, което е предизвикало дисонанса в организма, си остава неоткрито. И ние вместо да се вслушаме в себе си и да помислим какво би трябвало да съдържа в действителност това, което най-често ни се яде (защото това е начинът, който организмът използва, за да си набави нужните му вещества) и да го дадем на организма си, се оставяме да ни тъпчат с лекарства, които стават все повече и повече и накрая вече закусваме, обядваме и вечеряме с тях.
Ето затова е нужно да познаваме света около себе си. Да използваме сетивата си, за да познаваме околното. Тогава мозъкът ни ще има вярната информация за всичко. Ще може да достави наистина нужното на организма ни. А това е равносилно на прекрасно здраве, ведро настроение, усмивка на лицето ни.
Има и още един голям бонус.
Когато свикнем да възприемаме съзнателно всичко заобикалящо ни с всичките си сетива, то в съзнателното възприемане се включва и това, което е почти недоловимо – полетата на всичко околно. Ако по някакъв начин сега сте си помислили за интуицията – Да. Прави сте. Именно това е тя. Не е нещо извънземно, екстрасензорно и необяснимо. Не. Тя е най обикновено улавяне на полетата на заобикалящото ни на тази Земя.
Всички животинки си го ползват без да им е нужно обяснение какво е и защо е. Приисква им се да изядат някоя си тревичка – и го правят. Не защото са тревопасни, не защото имат скрито знание, а просто защото точно тази тревичка излъчва поле (заради съдържимото в себе си), което в този момент е нужно на организма им.
Затова е нужно отново да се научим да използваме всичките си сетива.
- За да използваме потенциала, който имаме.
- За да бъдем здрави, бодри и адекватни.
Усещането и чувството – за да променяме
„Нужно е да поемаме рискове - говореше той. - Ще можем да си обясним чудото на живота само тогава, когато позволим на неочакваното да се случи.
Всеки ден Бог ни дава освен слънцето и един миг, в който можем да променим всичко онова, което ни прави нещастни. Всеки ден се преструваме, че не разбираме кога настъпва този миг, че той не съществува, че днешният ден е същият като вчерашния и няма да е по-различен от утрешния. Но който внимава, ще открие вълшебния миг. Той може би настъпва сутрин, когато заключваме вратата, или пък е в моментното мълчание, възцарило се след вечеря, в хиляди други неща, които ни се струват все същите. Този миг съществува — това е моментът, в който цялата сила на звездите прониква в нас и ни позволява да вършим чудеса. Понякога щастието е благословия, но в повечето случаи е завоевание. Вълшебният миг на деня ни помага да се променим, кара ни да тръгнем и да търсим мечтите си. Ще страдаме, ще преживеем трудни моменти, ще се сблъскаме с много разочарования - но всичко това е преходно и няма да остави следи. Затова пък един ден ще можем да погледнем назад с гордост и вяра.”
Вървейки, виждате жена на възраст, която явно се нуждае от помощ, но и явно й е неудобно да занимава околните със себе си. Правите нужното, за да помогнете. В следващия момент чувате „Много благодаря” или „Благодаря ти, сине” (независимо мъж или жена сте). И в следващия момент усещате как в гърдите ви се надига топла вълна или разширяване. Как истинската благодарност някак преминава във вас и ви изпълва. Това е усещането на въпросния момент.
Следваща ситуация:
Денят ви е неприятен, тъжен, напрегнат. Не виждате светлина пред вас. Всичко е сиво, унило, еднообразно. Тъжно ви е за самите вас. …В този момент срещате човек, когото обичате или харесвате. Той ви се усмихва …и за части от секундата всичко гадно изчезва. В този момент целият свят е само тази искрена усмивка. Това е усещането на въпросния момент.
Може да се дават и още примери, но се надявам, че всеки вече е разбрал какво представлява мигът. Тези примери са от възможно най-силните само с цел да разберете какви чувства и усещания характеризират този миг. В действителност всеки ден имаме подобни мигове, които са с по-слаба сила на чувствата от сега посочените, но те ни дават същата възможност за въздействие и промяна. Проявяват се като мигновение всеки път, когато погледнете или усетите нещо, което ви харесва, допада или ви е приятно.
Миг на осъзнато свързване на душата и тялото.
Включване в целостта на общото енергийно поле.
Като изпитано чувство пък – така:
Енергиен прилив с ярък, светъл цвят, с форма на обемна елипса в самите нас.
За да обясня това, пак ще поговорим за начина на работа на мозъка ни. Съществуват няколко етапа от „помислянето” на нещо до изразяването му, като всеки следващ е все по-бавен от предходния.
1 „Чувство – форма” или „образ – форма” ( Енергийно ниво )
2 Бърза мисъл – схематична образна последователност (Физическо ниво)
3 Образно мислене (Физическо ниво)
4 Обличане на мисълта с думи – бавна мисъл (Физическо ниво)
5 Изговаряне на мисълта на глас – изява (Физическо ниво)
5 Започвам от най-бавния – да изговориш мисълта. Говорът е крайния етап, който изявява една мисъл. За да изговорим мисълта, която вече е оформена и облечена в думи, се задействат огромен брой неврони, отговарящи на мускулите на ларинкса, гласните струни, дробовете, езика. Затова изказването на една мисъл е много по-бавно, отколкото ако я мислиш сам за себе си, без да говориш.
4 Предходният етап е също доста бавен – мисълта се „облича” в думи на езика, който ползваме. Образите се свързват с неврон, на който е присвоено понятието за думата, а той се свързва с невроните, присвоени на всяка буква. Това е и нормалната скорост на мисленето за всеки човек.
3 Образното мислене реално е поредица от картини, описващи действията и последователността, които са обхванати или влизат в дадената мисъл. Ненапразно емоут иконките (схематични картинки, изразяващи емоции) започнаха да се използват така масово след появяването си. Образното мислене работи по подобен начин. Схематични (без никакви подробности) образи. Опитайте с такива иконки, без никакви думи, да съставяте изречения. Това прави и мозъкът ни на това ниво. Такава е и писмеността в най-древния свят.
2 Бърза мисъл – съвсем схематична, образна поредица на мисълта. Ниво на чувствата и реакциите към тях. (понятие – действие)
1 Поредицата от действия, които схематично са представили необходимите промени като „бърза мисъл”, са породени от един единствен образ или „образ – форма”, както го наричам аз. Това именно е нещото, което описва напълно и всецяло всяко едно енергийно пространство – от звездата, през живата материя, до кванта. Това е неговата полева характеристика. Всяко отклонение води до промяна на простия му образ, който в общия случай е сфера.
За да бъда ясен – веднага ще дам пример. Номерацията отговаря на използваната досега.
Приемаме, че покрай вас има някакво цвете. Листата му са леко свити. Пръстта е суха.
Поглеждате го.
1 - Моментална оценка на състоянието му – улавяме полевата му характеристика – сферата, представяща цветето е тъмна, нехармонична. 2 – Следва представа за безводие, свързана с ваше действие. 3- Схематични образи за ставане от мястото, вземане на съд с вода, поливане на цветето. 4 – Изречението – „Трябва да полея цветето” се появява в главата ви. 5 – Ако има някого около вас, може и да споделите това изречение.
Това, което ни интересува, е първата представа, първото чувство, което сме усетили още с насочването на погледа ни към цветето.
Колкото и странно да е – всеки усеща характеристиката на това, до което се докосва и на което обръща внимание – независимо с чувство или мисъл. В най - общия случай това е чувство за тъмнина или светлина, свързано с някаква форма. Хубавото е това, че тази връзка и представа съществува през цялото време, докато мисълта ни е насочена към едно и също нещо. Краткотрайно го чувстваме, защото следващите етапи на мисълта надделяват като сила.
Задаваме въпрос за нещо. Отговорът реално идва в нас още преди да сме успели да помислим въпроса даже и образно, а камо ли като облечен в думи.
Смятаме, че това е невъзможно да е отговор, защото предшества осъзнатото задаване на въпроса. Но е точно така! Още с момента на появяването на образ – формата, която предизвиква въпроса – ние вече имаме пълните характеристики на отговора на въпроса. Нужно е просто да му обърнем внимание.
А сега да се върнем на това как да използваме момента, за да въздействаме на каквото пожелаем.
Когато го почувстваме, като го предизвикаме, трябва да насочим мисълта си към живота си, към случка, или към каквото желаем (най-добре – към чувството за тях) и да чувстваме, усещаме двете неща едновременно. Да ги свържем, да ги слеем или както вие си решите, но да бъде така, че да са едно в бъдещето, в посока напред. Бъдещето им да бъде свързано, да бъде общо. Може би звучи сложно, но като опитате – ще усетите, че „случвате” нещата. Че това ви идва отвътре и всъщност е нещо, което винаги сте можели. Просто не сте го правили осъзнато. Колкото повече свързвате такива моменти с бъдещето си – толкова по-често те ще ви се случват.
Или както би казал един всеобщ приятел – „Колкото повече – толкова повече!”
Не се съобразявайте аз как съм написал и обяснил въздействието над бъдещето. Важно е да разберете принципа. За вас правилното е така, както си го представяте вие!
Имайте предвид, че същият принцип на свързване на чувство към бъдещи случвания действа с пълна сила и за негативните емоции и страхове. Това, за съжаление съвсем неосъзнато, повечето от нас го правят постоянно.
Накрая искам да ви предупредя нещо. Използвайте промените само и единствено за промени на собственото си бъдеще. Всяка намеса в промяна на събития, свързани с други личности, води до негативни промени във вашето собствено бъдеще. Намесата в чужда действителност задейства принцип, който връща вложената енергия винаги в негативен за вас план. Отраженията са на физическо ниво. Най – вече в слабите места на вашето собствено физическо тяло.
Здравето – начин на употреба
Човекът е сложна система, състояща се от безброй подсистеми, всяка от които изпълнява различни функции. Всяка подсистема е свързана и зависима от всички останали. Всички те трябва да работят в идеален синхрон и баланс, за да бъде целия организъм здрав.
Погледнато по този начин, изглежда невероятно трудно всичко да получи това, което му е нужно точно в този момент, за да произведе това, което е нужно за друга система, която от своя страна да извърши това, за което е предназначена.
А как стоят нещата действително?
Ами просто! Невероятно просто!
Отговорете си откъде и как се набавя всичко, което е нужно за пълноценен живот?
- Основно – чрез три неща.
На целият ни невероятно сложен физически организъм са му нужни само три неща – въздух, вода и храна. До това се свежда основното.
За да сме в прекрасно здраве, да имаме дълголетие и качествен живот, трябва да доставим на организмите си това, което им е нужно само чрез тези три източника. И да го направим така, както това го прави всяко живо същество на нашата планета Земя.
Първото и най важното!
Научете се да пиете постоянно вода. Не течности с ароматизатори, овкусители и всякакви известни и неизвестни добавки, а вода. И колкото е по-чиста, толкова по-добре. Човешкото тяло е над 70 % вода. Тя е жизнено важна за правилното функциониране на всички клетки в организмите ни. Съсухрянето на кожата при напредване на възрастта се дължи най-вече на дехидратирането на организма. Същото става с вътрешните органи и с костите ни.
Най-добрата, лековита вода, можете да си създадете в домашни условия. Начинът е следния:
Взимате възможно най-чистата, необработвана с нищо вода. Наливате я в емайлирана тенджера. Водата в никакъв случай не трябва да е в допир с метал! Слагате я във фризера. Когато част от водата се заледи по стените на съда и направи коричка на повърхността, вадите съда и изсипвате незамръзналата вода в друг емайлиран съд. С тази стъпка сте изчистили водата от тежките метали и минерали, съдържащи се в нея. Водата, съдържаща такива елементи, е с най-висока точка на замръзване. Поставяте новия съд, в който сте изсипали незамръзналата вода отново във фризера. Трябва да следите процеса на замръзване. Когато остане незамръзнала само около 1/5 от това количество – изваждате съда. Изсипвате незамръзналата вода. В нея остават соли и примеси, които също са замърсители.За ползване остава тази, която е замръзнала. Оставяте я да се размразява сама и пиете от нея. Не давам времена. Вие ще трябва да си ги установите в зависимост от количеството вода, което обработвате, както и от мощността на хладилника ви.
Второто, чрез което се набавя нужното на организма ни, е въздуха. Колкото е по-чист – толкова по-добре. Той ни носи не само кислород. В него има и елементи, също много важни за правилната работа на клетките ни. Тези елементи се абсорбират от белите ни дробове, преминавайки директно в кръвта. Лошото е, че в замърсените ни градове вдишваме огромно количество химични елементи, които въобще не би трябвало да
се намират във въздуха. Така че, ако имате възможност – изнесете се от града. Ако нямате – старайте се във всеки възможен момент да го напускате и да прекарвате колкото може повече време в чистата Природа.
Храната – третото и доставящо най-голямо разнообразие от вещества и елементи. Вече прочетохте какво е нужно, за да се храните така, както е добре за организма ви. Чувствайте, четете, мислете и поемайте наистина това, което искат клетките ви. Недостигът на каквото и да е води до неправилна работа, което е равносилно на болестно състояние.
Тук е мястото да спомена и нещо друго важно. Нашите кости са не само скелет, който служи за поддържане на меките тъкани. Костите ни реално са резервоари, в които организмът ни натрупва много от нужните му вещества и когато не ги получава директно чрез храната, водата и въздуха, той започва да изтегля запасите от костите. Тяхната функция като дълготрайни резервоари на безценни за организма вещества е също толкова важна, колкото и поддържащата им функция. Костите ни основно се състоят от веществата, които са абсолютно необходими за работата на клетките ни. Така че – отнасяйте се с разбиране към костните болести. Имате ли остеопороза – това е първия признак, че не поемате нужни за работата на клетките ви вещества и той ги изтегля от костите. Остеопорозата не е болест на костите, а признак за липсата на жизнено важни вещества. Доставете ги на организма си и състоянието на костите ви също ще се нормализира с времето.
Запомнете и още нещо. Абсолютно всяка от клетките в организма ви работи максимум три години, след което се заменя с нова. Ако при образуването на новите клетки в организма ви съществуват всички необходими вещества, то новите ви клетки ще бъдат абсолютно здрави и без следа от клетъчни изменения, промени и неправилна работа. От каквото и да сте били болни, като дори промените да са били на клетъчно ниво, три години е максималният срок, в който болните и тотално повредени клетки ще се заменят с абсолютно нови. Само от вас зависи да доставяте на организма си през това време нужните му вещества, за да не повторят новите клетки съдбата на старите.
Просто уредче, което ще ви помага
Съществува елементарен електронен уред, който може да ви спаси от вирусите, бактериите, както и от болести, за които се смята, че са нелечими. Негов автор е Хулда Кларк. Можете да потърсите и прочетете книгата й – „Лечение на всички болести”. Тя е успяла да улови истинските причини за появата на болестите, както и да създаде уред, който да унищожава причинителите им. Става въпрос за този, който в книгата си тя нарича „запер”, а не за честотните уреди с различни честоти. (Те също са много ценни.) Публикувала го е за общо използване. Не се влияйте от това, което ще намерите за нея в интернет. За вас е важен уредът, за който ще са ви нужни не повече от 40 лв. У нас се продават готови уреди – масово производство, за които се твърди, че са направени по нейната схема. Не е така. Поне тези, които са ми попадали. Изходните параметри изобщо не отговарят на това, което дава уред, направен по тази схема. Не рискувайте, а си го направете сами. Освен това, проявете малко творчество и си го направете в пластмасова кутийка примерно, а не както е обяснено в книгата й. Лично аз съм сигурен в действието му.
Тази схема е същата, като в книгата й, но е малко по-разбираема.
Нужни части
I/O Превключвател — тип микро мини
Резистор 1KQ — 2 бр.
Резистор 3,9 KQ — 2 бр.
Слаботоков червен светодиод
Кондензатор 4,7 nF — 1 бр.
Кондензатор 10 nF — 1 бр.
Чип таймер 555 CMOS — 1 бр.
8-пиново гнездо за чипа — 1 бр.
Букса тип банан женска – 2 бр.
Букса тип банан мъжка – 2 бр.
Пластмасова кутийка с размери около 8 х 8 х 3 см или нещо подобно е напълно достатъчна.
Акумулаторче – между 6V и 9V Няма смисъл да е с капацитет, по-голям от 1,3 Ah
Изправител за него (за зареждане)
Мултицет – за да следите кога да го зареждате и до колко
Кабел едножилен многожичен – 2 бр. х 1,5 м (едните краища – с букси към кутията на апаратчето, другите – запоени или хванати по друг начин към електродите.
Електроди – трябва да се направят – може да са от тръба от неръждавейка, месинг или мед с диаметър от 15 до 30 мм с дължина между 100 и 150 мм (хващат се с двете ръце). С колкото по-голяма площ контактуват – толкова по-добре.
Как точно да ползвате уреда, ще намерите в книгата й.
Съвети за ежедневието
Водата е жизнено важна за правилното функциониране на тялото. Свикни да пиеш вода. Абсолютно минималното количество, нужно на организма, е около литър. Така му даваш шанс да работи правилно, а това увеличава имунитета му.
Бъди като децата. През целия си живот. – Играй. Играй си винаги и с всичко. Няма нищо срамно в това да бъдеш дете, да показваш чувствата си и да се учиш през целия си съзнателен живот. Играта е начин за цялостно опознаване на заобикалящото ни.
Старай се да откриваш във всяка ситуация положителния елемент. Всичко има своята положителна и своята отрицателна страна. На коя от двете ще обърнеш внимание, зависи само и единствено от тебе. Това дава нов поглед върху нещата от живота. Ставаш „положителен” човек с всички произтичащи от това позитиви лично за тебе.
Организирай си мисловни игри с всичко около тебе. Това развива способностите на мозъка и дава живот на повтарящото се ежедневие.
Приемай реалността такава, каквато е. Чувствай, мисли, говори и действай в съзвучие с нея. Наричай винаги нещата с истинските им имена. Ако не приемаш нещата такива, каквито са, то означава, че си се загубил, вървиш по измислен път. Светът около тебе е такъв, какъвто е. Всичко, което ни заобикаля, има своето поле. Приемаш ли мисловно заобикалящото те, с неговите истински характеристики, то във възможностите ти е да им влияеш. Ако не ги приемаш, то живееш в измислен свят. Той реално не съществува. Това означава, че сам лъжеш себе си. Невъзможно е да искаш да промениш нещо, което не съществува.
Забавлявай се да откриваш нови и нови детайли във всичко, което те заобикаля. Това разширява кръгозора ти, развива наблюдателността и чувствителността ти.
Поздравявай хората с усмивка и чувство. Пожелавай им приятен и хубав ден. Усмивката и пожеланията от сърце предизвикват ответна реакция, която обикновено е положителна. А това е огромен плюс и за тебе, и за отсрещния човек.
Благодари винаги, когато някой ти е помогнал с нещо. Той не е длъжен да го прави. Благодарността ти помага и на двама ви.
Започни да се стремиш да използваш в ежедневието си обратната ръка на тази, която ползваш обикновено. Това непрекъснато ще напомня на мозъка ти, че си на път на промяна. Освен това, използването на обратната ръка предизвиква промяна на работата на мозъка. Включва се механизъм, който ускорява свързването на мозъчните неврони. Извършваш познати неща по непознат за мозъка начин. Всяка промяна, която правиш с живота, поведението и разбиранията си в този момент, ще се осъществява много по-лесно.
Създавай нови връзки между невроните си в мозъка съзнателно. Вече знаеш, че на него му е абсолютно безразлично какво ще свърже. А как ще реагира – зависи от връзките между невроните. За него не е нужно да има логическа връзка. Ето и няколко примера: красиво дърво – ЗДРАВЕ; симпатично малко коте – ЗДРАВЕ; усмихнат човек – ЗДРАВЕ; природа – ЗДРАВЕ. Принципът е следния. Виждаш нещо, което те радва и помисляш, че това ти носи здраве. По този начин свързваш каквото пожелаеш с неврона „ЗДРАВЕ”. Така всеки път, като видиш това, което си свързал нарочно с този неврон, то той подсъзнателно ще се активира. А чрез своите отдавна изградени връзки ще активира процеси, които водят до ЗДРАВЕ за тялото ти. Използвай този принцип за каквото пожелаеш.
Изключи се от системата. Спри да бързаш. Всъщност имаш време за себе си, близките си, приятелите си и Природата. Преоцени приоритетите си. Това е време, което влагаш в собственото си развитие и здраве.
Живей пълноценно. Не губи време да мислиш и преживяваш неща, които не можеш да промениш. Това е загубено време. Не носи промяна. Целта на съществуването ни тук, във физическия свят е да променяме и да се променяме.
Постоянно си създавай положителни емоции. Бъди творец. Създавай красота с ръцете си. Прави от нищо нещо. Всичко около теб може да стане красиво с намеса от твоя страна. И времето, което отделиш за това ще ти се върне многократно по най-различни начини.
Избери си време от деня, което да бъде само твое. Десет – петнадесет минути са достатъчни. Остани сам със себе си. С мислите и мечтите си. Възбуди чувството и момента на единство и го свързвай с желанията си за бъдещето. Не моли, а искай! Ти си част от създателя. Неразривна негова част. Твоето желание е негово желание.
Мечтай. Не спирай да мечтаеш. Така твориш бъдещето. Собственото и общото. Особено в настоящите години, в които живеем сега.
Усети, опознай и разреши на истинската си същност да се прояви. Тя е тази, която сега ползва тялото, което можеш да видиш в огледалото срещу себе си. Това е начинът тя да се усъвършенства и увеличи собствената си енергия, както и тази на това, което я е създало.
Радвай се на всичко красиво около себе си. Търси го, съзерцавай го и му се радвай. Времето, което му отделиш, е безценно. Всичко в този свят, което притежава достатъчно стабилна енергия е хармонично. Когато го забележиш и харесаш, то твоето и неговото полета влизат във взаимодействие. Получава се резонанс между полетата, който повдига твоето и на обекта енергийни нива. И прекрасната фраза – „колкото повече – толкова повече” действа с пълна сила.
Наблюдавайте, Чувствайте и Променяйте ! . . .
. . . с усмивка ! ☺
Филип Апостолов
Благодаря (☺☼ )
на
Създателя – който ми даде възможността да съществувам и да се докосна до основите на света ни
Рени Апостолова – заради която реших да говоря и пиша по темата, а и за това, че е до мен
Васил Апостолов – който ме убеди да обединя написаното в книга и ме научи да наблюдавам и анализирам
Величка Апостолова – която ме научи да чувствам и да изразявам почувстваното
Светлана, Карина, Грета – които бяха активни участници в изграждането и осъзнаването на чувствата ми
На всички „добри” и „лоши” хора – които чрез общуването си с мен ми помогнаха да съм това, което съм сега
Благодарен ще съм и на всички вас – тези, които сега четете написаното от мен.
Хареса ли ви написаното?
Леко и приятно ли ви е?
Колкото повече хора се „събудят” за Знанието и Истината на съществуването – толкова по-добре за всички ни.
Копирайте и разпространявайте книгата или части от нея така, както сметнете за добре. Но моля ви, не додявайте с нея на хора, които са далече от вашите разбирания.
И естествено – ще съм ви благодарен, ако ми благодарите мислено. Това е напълно достатъчно в днешния ни свят.
След известно време прочетете книгата отново. Ще видите колко много неща от написаното ще осъзнаете по нов начин, различен от сегашния.
☺Филип☺ philip.apostolov@gmail.com
Седемте принципа, на които се подчинява всичко в нашия свят
Тримата Посветени
"Принципите на Истината са Седем; този, който ги познава с разбиране, притежава Универсалния ключ, пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се отварят." Кибалион
II. Принципът на съответствието
III. Принципът на вибрацията
IV. Принципът на противоположностите
V. Принципът на ритъма
VI. Принципът на причината и следствието
VII. Принципът на рода
"ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален." Кибалион
II. ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО
"Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." Кибалион
III. ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА
"Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира." Кибалион
IV. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ
"Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят." Кибалион
"Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява." Кибалион
VI. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО
"Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Кибалион
VII. ПРИНЦИПЪТ НА РОДА
"Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива." Кибалион