КОВИЛ

http://f-e-n-i-x-1.hit.bg/index.html
Албум - снимки от това пътуване

http://boroviza2.hit.bg/index_EastRodopi_tripJuny06.html
Същото пътуване през очите на Христо Тодев.

А следващия линк е към всичките му галерии за Родопите:
http://rodopi-landmarks.hit.bg/index_TravelNotes_Galleries.html

Нещо голямо, необозримо и непредставимо!
- Това е платото за което ще Ви разкажа.
Разпростира се в близост до Крумовград. Между селата Джанка и Ковил.
Да! Разстоянието между тях е няколко километра, но този скален комплекс заема цялото това пространство.
За всяко друго място в Родопите можеш да кажеш - това е култов комплекс; това е селище; това е ... .
Но Ковил... ! Какво е Ковил?! В този комплекс има от всичко, което можеш да видиш по другите древнонаселени и използвани родопски забележителности. Има ги изкуствено вкопаните или разширени естествени пещери - жилища. Има щерни. Има шарапани. Има структура като тези на Харман кая, но доста по-стара. Има ги и вездесъщите вкопавания и обработки на скалния масив. И разликата от всички останали места са именно те! - Тези вкопавания и обработки.
Първо - те заемат огромна площ. Много по-огромна от всички останали култови древни места.
И второ - те са постоянно продължаващи и необясними. Необясними от всякаква днешна гледна точка.
За тези по другите места - може да се намери някакво обяснение - жертвеници, олтари, звездни карти.
За тези тук - нищо! Чувстото тук е за широта, спокойствие и вечно продължение! Тази комбинация не се чувства никъде другаде из местата, на които съм бил в Родопите.
Въпреки богатата ми фантазия и реализъм - не мога да намеря никакво обяснение на разкриващото се пред очите ми.
Но - ще карам подред.
Тази събота и неделя с Рени сме в чудесната компания на Христо Тодев, Милена и синът им Никола. Решили сме да обиколим места, които са интересни за всички ни. Първата ни цел е Пчелния камък - Кован кая и околностите му до село Долно Черковище.

Ицо има информация за три скални гробници в близката околност и сме решени да ги намерим.
Каква е изненадата ми, когато виждам повторение на некрополите от Яйлата до Камен бряг - Шабла. - Същото вкопаване в земята, със същите ъгли на дългите странични стени и с преддверие. Единствената разлика е именно в преддверието. На Яйлата те са вкопавани в равнинна местност и за да се влезе в основното помещение се слиза по стълби надолу. Тук е обратното. Вкопаването е правено на възвишение и за да се влезе в основното помещение се изкачваш по стъпала. Самото помещение е било със същия правоъгълен вход с жлебове на страните, с приблизително същите размери и всичко останало.

Сега ще направя едно отклонение, което просто се налага от самосебе си. Днешните археолози считат, че всичко, в което се намират кости ( или не се намират ;-) ) е правено специално и само за погребения. В тази група влизат "некрополите" на Яйлата, "гробниците" от Родопите, долмените от Странджа, Сакар и околностите. Няма и метод, по който да се установи кога са направени тези изкопавания в скалите и строени долмените. Единственото, по което съдят за възрастта на тези мегалити е това, което намират в тях и около тях. Лично аз имам няколко довода против днешно възприетата им възраст и против този начин на датиране.
Вече е доказано, че земите на днешна България, Турция и грубо казано - Балканите, са периодично наводнявани и то за дълги периоди от време. Ако разгледаме находките, ще видим нещо интересно: на много места у нас се намират древни селища, които и по двата метода на датиране дават възраст около 6 000 години пр.н.е.. Последно намереното от този период е съкровището от варненския некропол, което е датирано около 4 000-5 000 г. пр.н.е. . Над всички селища, съществували до този период, са намерени водни наноси, трупали се в продължение на много години. Следва ново заселване на тези земи, но находките от това време са най-вече глинени предмети за бита от първа необходимост. Отново има повсеместно потопяване около 1 500 - 2000г пр.н.е., което трае доста кратко (в геологичен план). От това време на надморска височина около 500 метра се намират доста скални и метални халки, ползвани за привързване на плавателни съдове. И чак след това на хоризонта се появяват племената, наречени по-късно с общото име траки.
Моето усещане и разбиране е, че те просто са наследили тези мегалитни вкопавания и строежи от по-ранните хора, живели по тези земи. И са ги използвали наистина за погребални обреди (и то - късните траки!). Не е в техния стил и разбирания да строят такъв тип мегалити и да вкопават в Земята. За тях тя е била живо и одухотворено същество. Тези разбирания все още се пазят единствено от аборигените на Австралия, за които всяко природно образувание, скала, камък и река, са дом на дух или божество - добри или лоши. Всичко, което е построено действително от траките, е от дялан и реден камък (например - куполните гробници) с много по-скромни размери от камъните на долмените например.Те идват със своята богата духовна и житейска култура, която доразвиват и разпространяват в този за пореден път обезлюден регион. В богатите на залежи планини доразвиват уменията си за обработка на метали, а техните жреци и племенни вождове намират и използват древните култови места на предишните цивилизации на тази земя.
Късните траки (Така ги наричам аз. Няма такова официално разделение на траките. За мене това са племената, които вече са загубили духовната си връзка със Земята, природните сили и знанията за взаимовръзката между човека и природата) наистина отново са започнали да копаят и строят каменни гробници и храмови съоръжения, в които да почитат божествата, да им поднасят дарове и да погребват мъртвите си. Те са един слаб и блед отблясък на своите предшественици, които са познавали и живеели в пълен синхрон с природните закони и сили.

И след това отклонение - продължавам разказа си.
Обикаляме околността на гробниците, но времето и хората са взели своето. Не намираме нищо повече, което със сигурност може да се определи като древна човешка следа, с изключение на трапецовидните ниши, които са издялани в скалата под гробниците.
Продължаваме към следващата ни цел, която с Рени сме набелязали при една от предишните ни обиколки в този регион - местността над пътя, свързващ Ковил и Джанка. Издирванията из мрежата не ни доведоха до нищо съществено, което да показва, че този район е изследван по-задълбочено официално.
По пътя ни е Шейтан дере.

Необикновено за региона ни място, което всеки би оценил по достойнство. Намира се под стената на язовир Студен кладенец. Река Арда е издълбала прекрасен каньон в каменната твърд. Явно и древните ни предци са оценили и използвали мястото, защото и тук има ямички в скалата. Красиво и величествено. Заслужава си вниманието Ви, ако сте в този регион. Чудим се каква ли красота е скрита сега под водите на язовира?! Малката част, която е останала незасегната от него само може да подсказва за наводнените места по това поречие.
По пътя нататък срещаме още ниши и скални образувания.

Слънцето напича силно (въпреки метео прогнозата за повсеместни валежи в региона :-) ). Никола се умори от ходенето около предишния ни обект и отказва отново да ходи и обикаля. Налага се да отане при колите и жертвата естествено е Милена. Спрели сме точно под първите къщи на Ковил. С Рени и Ицо изкачваме хълмчето, върху което се намира селото и чудесата започват!
Още с първите стъпки по гола скала виждаме вдълбаните ями в скалата. Една до друга. Много. Вървиме успоредно на къщите на селото по билото на хълма. Следващото нещо, което виждаме е огромен камък във въздуха, кацнал на три каменни подпори.

Явно е така от хиляди години, защото на горната му повърхност са издълбани правилни отвори, дъната на които и сега са в хоризонтално положение. Следващата ни "находка" е голям, вертикално изправен камък отново с голям отвор върху горната си повърхност.Следват езерца, езерца, езерца... .

- И всичките - изкуствено издълбани! С най различна форма и размер.
А сега - най-голямата и сложна от шарапаните, които някога сме виждали. В правоъгълното основно тяло от горната му страна се вливат три големи улея, като над единия от тях има още две ями с улеи, вливащи се в това разклонение. Гледаме, радваме се на видяното и гадаем. Но явно фантазията и знанията са ни нищожни, за да можем да си представим за какво е служело това сложно съоръжение с всичките си добавки! А бе - траки - траки, вино - вино, ама много сложно е това съоръжение! От няколко сорта грозде ли се е правило това вино тук??? А и така да е - защо подготвителните ями и улеи са толкова много? Какво все пак се е вливало по тях??? Поредната загадка на древните :-) .

Срещаме кладенец, изграден от дялан камък с покривна плоча от голям камък, на който има отвор в средата. Самият кладенец е във вид на разширяващ се в основата си конус. Не знаем от кое време е, но е ясно, че се ползва и сега. По-късно срещаме още един такъв по средата на една поляна. До него има две каменни корита - явно доста стари, защото камъните, от които са направени, са закръглени от всякъде. Ерозията ги е дооформила.

Вървим към скален масив, който ни прикова вниманието още от селото. Всичко, за което споменавам до тук е по пътя към него. Достигаме скалите и вече сме сигурни, че тук е имало живот някога ;-) - иманярите са копали и копаят здраво. Това, което е останало видимо са няколко пещерни жилища - ниши.

От този баир виждаме и следващата ни цел - следващия баир.

На него се виждат улеи в скалата като на Харман кая. - Площадка за работа със силите на водата. Може би са доста по-стари от тези на Харман кая, защото като стигаме на мястото - почти не ги забелязваме. Горния слой на скалата е изветрен дотолкова, че те се виждат добре само от далече.
Вървим към платото, което е пред нас и чувството за непрекъсната вечност в мен се усилва.
Първото, което срещаме на близката до нас страна са скални жилища на нивото на земята.

Разглеждаме ги и се качваме над тях.
В този момент разбираме или по-точно - не разбираме на какво мащабно НЕЩО сме попаднали.
Накъдето и да се обърнеш - равна скала, а по нея дълбано, дълбано... . Улеи с различна дълбочина, които свързват ямички. ...Или пък може би - обратното? Не знаем.

В общи линии основното направление на всички е едно и също, но постоянно правят чупки наляво и надясно. Свързват се една с друга, отново се разделят... . Невъзможно е да обхванеш с поглед и да проследиш който и да е от улеите. Причините са две. - Огромното разстояние, на което се разпростират и съединяването и разделянето им с други такива.
В главите ни нахлуват куп въпроси. Кой, кога, с каква цел, възможно ли е да са естествено образувани?
Последния въпрос се явява първи, тъй като поне на него отговора идва скоро.След внимателно разглеждане установяваме естественото изветряне и ерозия от атмосферните условия и теклите води от дъждовете. А и какви води всъщност??? Та това плато е най-високата точка на този хълм. На върха му няма и грам следа от извор или какъвто и да е воден източник. Значи - остават само дъждовете. Но тези улеи не са изкопани от вода - противоречат на естествените физични закони, с които водата все пак се съобразява :-). Та кой поток, който има определено русло постоянно ще търси нов и по-сложен път?
И след тези разсъждения и още ред подобни следва другия основен въпрос - Защо? На кого е било нужно и за какво му е служило това огромно съоръжение? За промиване на руда? - Е добре, но за това е нужно огромно количество вода. Ако това е предназначението на всичко това - откъде и как са се уреждали с невероятните количества вода, които са били нужни? Та това е един огромен, почти плосък гол връх!
А ако не е за руда - за какво ще са се ползвали тогава??? Не са жертвеници, не са съоръжения за производство на вино, не са олтари, не са... . ...Какво са все пак тогава??? Какво е все пак това място???
Ето Ви снимки. Погадайте и Вие :-)

Разглеждаме мястото някой и друг час, като си оставяме и за друг път ;-). Каквото и желание да има човек да обиколи това място - за един ден просто е невъзможно. Съжаляваме само за едно. - Че нямаме под ръка мотопланер. Това е единствения начин да се добие по-пълна представа и евентуално да се обхване цялото това пространство с един поглед. Тогава може би ще се появи и някаква идея за това, какво представлява то, а и линиите оформят ли нещо, което да може да се различи от по-високо.
Явно не сме първите, които е подгонила тази идея, защото жителка на селото ни обяснява, че веднъж цял ден е обикалял самолет. Всъщност обяснението беше със звуци, мимики и движения, като единствената дума, която знаеше тя на български при това обяснение беше "самолет". А пък ние и една дума на турски не разбрахме... :-(
Преспахме в хотела на Крумовград. На другия ден с нови сили прекосихме Кърджали и се озовахме под чудесните скали на Дъждовница.

Не са посещавани често - труднодостъпни са в момента. То не са храсталаци, то не са шубраци :-). Преодоляваме ги естествено и започваме едно стръмно изкачване, като благодарим на тези, които някога са залесявали този склон.
Ех, тези древни... Все по скалите са действали. А всъщност така ли е? Май не е. Труднодостъпните скали са тези, които са запазили техните следи. Помогнало е това, че са от камък. Всички други следи просто са изчезнали с времето. Наскоро попаднах на статия в "NATIONAL GEOGRAPHIC", в която се разглежда въпроса какво би останало и колко време, ако в този момент цивилизацията ни изчезне. Ами оказва се, че до 2 000 години няма да има почти никаква видима следа от днешните ни градове, супер постройки и живот. Интересно, нали?! - Защо тогава да очакваме, че от селищата на древните би трябвало да е останало нещо повече??? И по какво можем наистина да съдим за техния живот и бит. Не гледаме ли малко от високо на начина им на живот?! Струва ми се, че - да! Та погледнете само ювелирната обработка на златото отпреди 6 000 - 7 000 години. Погледнете способностите им за обработка на камъни и скали, и строежите им от тях. Погледнете невероятната красота на домакинските глинени съдове и картините, изобразени върху тях. Погледнете и намерените черепи със зъболекарска намеса и инструментите, с които се е вършело това. Не искам да се впускам в подробности за всички намерени странни от високата ни гледна точка артефакти. Но всички тези факти, обединени и погледнати с непредубедени очи говорят далече не в полза на официалните схващания за "първобитни хора - прости и диваци"
Скалите на Дъждовница... Катерим се все по-нависоко и приближаваме трите каменни гъби.

Вече виждаме добре трапецовидните ниши, (какво представляват те и защо са такива, можете да прочетете тук) издълбани по тях. И възниква нов въпрос... - Как все пак са правени тези ниши на такива височини. Христо е привърженик на идеята, че с плетени въжета са се спускали отгоре и висейки във въздуха са ги изкопавали в скалата. Аз пък - че са правени дървени скелета и се е подхождало отдолу. Обаче тукашните ( а и не само ) ниши ни показват невъзможност и за единия вариант, и за втория. Отгоре не могат да бъдат достигнати, защото се намират в голям надвес - т.е. над тях скалата се издава с метри напред. Добре, но пък и отдолу построяването на каквото и да е скеле е невъзможно - теренът не го позволява - с огромен наклон е и е нестабилен - каменопад. ...И въпросът за начина на създаването им отново си остава висящ. :-)
Изкачваме се до единичната "гъба" и се възкачваме и върху нея. Там ни чакат познатите вече огромни каменни плочи, подпрени на три точки. Тук в случая са два броя една до друга.

Стоят си те така на три точки подпрени явно от хилядолетия. От времето, когато хората са знаели как да повдигат огромни камъни и да успяват да ги положат върху три други камъка и то така, че те да устоят много след като от създателите им не е останала почти никаква следа. До тези камъни, на самия връх на гъбата се намира и ето това:

Междувременно Ицо на прибежки и припълзявания достига другите две "гъби".

Обикаля ги и ги снима отвсякъде, за да може да ги сложи на сайта си и още хора да ги видят. Понякога преминава през такива места и отива на такива позиции, за да може да направи "уникалната" снимка, че чак на мене ми настръхват косите(колкото ги имам ;-) ), дето съм бивш пещерняк и алпинист.

Да се обиколят всичките скали на Дъждовница е изключено за един ден, пък камо ли за по-малко - за колкото сме ние. Труднодостъпни са. Отново сме емоционално заредени и слизането ни е далече по-лесно от качването, още повече, че на Милена и идва гениалната идея да не се мъчим отново по сипеите и драките, а да джапаме по потока на връщане. Това съвсем ни изпълва със сили и ентусиазъм в този пек. Срещаме и чудесно оформено водопадче. Връщаме се до колите, Хапваме с вълчи апетит и продължаваме. Към Женда. Имаше идея за Вулвата, но много се забавихме на тези скали и просто няма време за нея.
Женда... Ходили сме на нея - описал съм го. Но сме пропуснали мнооого неща. Предишния път не отидохме към скалната гъба под нея. А се оказва, че там има много, много интересни места. Първото са изключително изветрените скали, които са придобили невероятни форми. Такова нещо не бяхме виждали с Рени. Красотата им е неописуема! Ще видите снимки, но както и сами може би знаете - те замазват нещата. Губи се величествеността на обекта, който си снимал. Губят се и подробностите. Така че - който има желание - най-хубаво е да отиде и да види. Ще се радвам ако с тези си писания успея да възбудя желанието Ви лично да видите тези места! Всяко от тях си заслужава - заради Природата и заради Миналото си.

Трапецовидните ниши присъстват и тук, естествено. Има ги и на "гъбата", има ги и на самите скали под платото на Женда. Красотата на скалите обаче е от най-рядко срещаните. Е - местните са си направили егреци и под скалите на Женда, и при гъбата, но... това е положението. Едно място си се ползва винаги и от всички.

А ето и две снимки за сравнение - едната от Беленташ, а другата от Женда.

Моето мнение за тези отвори е, че в централния или в обиколните е имало дървени колонки с определен размер и в дните на равноденствията, на най-късия и най-дългия ден те са сочели изгрева или залеза на Слънцето (в зависимост от това дали колоните са в централния или обиколните отвори), а е възможно и местоположението на силни звезди, които се появяват преди самия изгрев в тези дни на точно определено място.
Дано тази виртуална разходка да Ви е откъснала от забързаното ни технологично ежедневие и да Ви е дала нови идеи къде да прекарате спокойно част от свободното си време.