КАРМА И СЪДБАили
защо животът ни
е такъв, какъвто е!
- Защото ние сме си го направили такъв! Не Ви се вярва ли? - Ще Ви го докажа! Само имайте добронамереността да осмисляте прочетеното без предразсъдъци. Просто си четете. Животът ни е низ от мисли, срещи и случки. Всяка нова мисъл, възникнала в нас, е резултат от среща или случка. И води до нова среща или случка. Води до някакво действие или противодействие от наша страна. Понякога можем да си обясним защо реагираме по начина, по който сме реагирали. Друг път – не. Реакцията ни обаче винаги е продиктувана от нашето разбиране за света, водена е и е породена от съзнанието или подсъзнанието ни. А какво всъщност е това прословуто подсъзнание? – Нищо повече и по-различно от нашето съзнание! Единствената разлика с него е, че това ни съзнание действа на доста по-висока, „неосъзната” скорост и е в много по-дълбока и всестранна връзка с всеки орган и частица от нашето тяло. Именно чрез него успяваме да схванем и обработим информация, която е недостъпна за скоростта на работа на съзнанието ни. Тази особеност вече се използва доста активно, най-вече в рекламите. Това са така наречения „25ти кадър” или думи и фрази, пуснати на много висока скорост или в обратен ред. Нито едно от двете не можем да уловим с нашето съзнание, но ги хващаме и обработваме именно с подсъзнанието. – „На подсъзнателно ниво”, - както обичат да се изразяват специалистите. Продукт на подсъзнанието ни (високоскоростното съзнание) е и така наречената интуиция. Подсъзнанието успява да обработи огромен обем информация от заобикалящото ни - и то за времето, за което нормалното ни съзнание успява да долови най-повърхностните характеристики на ставащото. Освен това то обработва и информация, която не може да бъде обхваната, схваната и обработена от нормалното ни, повърхностно и бавно съзнание. Връщам се на основната тема – как сами си подготвяме и случваме събитията в нашия живот! И как тези отвлечени понятия – съдба и карма се оказват пряко зависими от самите нас! Още като съвсем малки деца в нас се оформят мечти и страхове, формирани от родителите ни, близките ни и заобикалящата ни среда. Това са програми! Най-силните програми, заложени в нас! Във времето те постоянно и всячески търсят своята изява и реализация чрез мислите ни, действията ни и заобикалящото ни. ТЕ ли казах? Не е така! НИЕ търсим тяхното сбъдване съзнателно и несъзнателно! Причината ли? – Ами много проста. – Мозъкът ни се стреми да облекчи работата си! Страховете и мечтите ни са заели своето централно и основно място в мозъка и всяка нова ситуация, среща и обстоятелство подсъзнателно се оценяват от него като възможност някой страх или мечта да бъдат осъществени и по този начин работата му да бъде облекчена. Всяка (и най-малката) възможност някое от тези основни огнища на възбуда в мозъка ни да бъде премахнато чрез реализацията му, ни кара да направим стъпка към продължението на тази ситуация и развитието и. В болшинството от случаите опитите са неуспешни, но обикновено до около четиридесет и петата година всеки страх или мечта е намерил подходящото съчетание от външни и вътрешни условия, група от хора или събития, които са довели до случването им! В течението на живота ни тези „програмки – дразнители” могат да се променят, модифицират и допълват. Всичко зависи от това как приемаме заобикалящия ни свят и вписването ни в него. От някои можем да се откажем като неосъществими (неосъществими между другото няма!). Можем към съществуващите да добавим нови. Това е въпрос на наш избор и осъзнаване! От страховете можем да се избавим като осъзнаем напълно от какво и как са се появили в нас. А ако все още те остават действени – нищо не пречи да потърсим и вземем мерки за тяхното неслучване чрез създаване на подходящи и предпазващи външни условия и начин на живот. Единственото условие е да бъдем сигурни в това, което сме решили, правим и желаем! За да стане ясно какво имам предвид ще разгледам накратко как работи мозъкът ни. Още от деца в него се изграждат основни понятия, които ни служат за отправна точка в познананието за заобикалящия ни свят. За предметите – това са основни и елементарни фигури. Първоначално за нас всичко кръгло е топка или нещо друго, с което сме свързали тази форма при първата си среща с нея. След това към това основно разбиране се добавят други характеристики на дадения обект – вкус, цвят, големина, звук. Ако една и съща характеристика се среща често при всички срещани предмети, отъждествявани с тази форма, то тази характеристика преминава и се прикрепя към запаметената вече елементарна форма и става опознавателен елемент. Така във времето в нас се натрупват основни елементарни фигури, към които мозъкът се обръща винаги, когато срещне нещо непознато, за да може да го разпознае и класифицира. Това „обръщане” включва сравнение на обекта не само като форма, но и като миризма, звук и всичко съпътстващо го, получено от нас като информация, когато сме го „осезали”. Всичките ни осезания се включват в този момент, за да можем да доведем новото и непознато нещо до друго, което вече познаваме. За чувствата и абстрактните понятия важи същото правило. Всяка срещната ситуация предизвиква в нас комплекс от чувства. Най-често срещаните от тях се запаметяват като основни и ни служат в живота като база за сравнение. След като даден обект или ситуация бъде разпозната, мозъкът ни подава сигнал за някакво действие или бездействие, като това е обусловено от досегашния ни опит. Или казано по друг начин - от досегашните ни срещи с подобни форми или ситуации. Мозъкът сравнява моментната, настояща ситуация с предишни такива и с комплекса от чувства, получени при тяхното развитие и решава какво действие да предприеме или да не предприеме, за да бъде постигнато или не някакво наше желание. Достигнахме до желанията ни. Те се формират по време на целия ни живот. Осъзнатите ни и недоосъзнати желания са нашите мечти и цели. Те са крайни точки, които мозъкът ни се стреми да осъществи и да изяви. За съжаление нашият мозък възприема като такива цели и нашите страхове – също осъзнати и недоосъзнати. И се стреми да осъществи и тях. При осъществяването им започваме да говорим за съдба или карма. А всъщност те съществуват ли? Целият наш живот е низ от случки, към които вървим с всяко наше действие или бездействие. С всяка своя стъпка и решение взето осъзнато или неосъзнато ние подготвяме следващите неща, които ще ни се случат. Влизаме в контакти с хора или групи или в ситуации, които ще ни доведат до случването на приоритетните, предварително определени от самите нас цели. За хубавите неща - това е чудесно. Заради особеността на мозъка ни обаче да възприема като цели за постигане и нашите страхове – това ни създава проблеми. Ето на практика какво се получава. Мечтали сме да имаме добър брак, с добър и свестен човек до нас, мечтали сме да постигнем материално благополучие, мечтали сме да работим определена работа, мечтали сме да посетим или да живеем на точно определено място. Тези ни мечти са ръководни в нашия живот и ние (мозъкът ни) се стремим към тях. В същото време в нас обикновено има и страхове, породени по някакви причини. Те могат да бъдат най-различни, но обикновено са свързани с точно определени болести, нещастия или „злощастно стечение на събитията”(не ни върви – и това си е!). Ние желаем едното (мечтите ни), но не желаем другото (страховете ни). Какво обаче става в мозъка ни? - Получава се така, че и в двата случая имаме мисли, на които подсъзнателно обръщаме по-голямо внимание. Съзнанието и подсъзнанието ни се обръщат към тях доста по-често отколкото към останалите. Те всъщност са с „повишен приоритет” ако се изразя с компютърен термин. Тези мисли създават възбудени зони в мозъка ни, които той се стреми да премахне чрез тяхното осъществяване в действителността. Смятам, че до тук стана ясно това, че ние сами поставяме „целите” и „задачите” пред „изпълнителното си устройство” (мозъкът ни), които той се стреми да осъществи. Как всъщност постигаме поставените си цели? Смятам, че всеки от нас може да обясни как това става за мечтите ни. Всяка „мечта” има конкретно обкръжение в реалността. Примерно за някаква мечтана работа трябва да имаме нужното образование, знания и умения. Но тези условия не са достатъчни. Трябва и да кандидатстваме за нея, да срещнем нужните хора, да ги убедим, че точно ние сме човекът, който им е нужен, да се преборим с други, които искат същата работа и в крайна сметка да я работим така, че тя да остане наша работа. Изпълнението на мечтата изисква среща във времето на голям брой обективни и субективни фактори. ... И от способностите на нашия мозък зависи те да се осъществят. Сигурен съм, че не всички фактори могат да бъдат обмислени и точно осъществени от нашето съзнание, тъй като много от факторите изискват обработка на огромен обем информация за много кратко време и именно тук се намесва подсъзнанието ни със своите способности и неосъзнати от нас решения. То взема тези решения за даден тип поведение или реакция въз основа на това, което сме натрупали като опит до този момент. И ако се окаже, че дадена тактика или поведение не води до желания резултат, то то при следващата възможност я заменя с друга, която ще доведе до желаното от нас. Изпълнението на страховете ни... Обикновено във всеки от нас живее и някакъв страх. Той за мозъка ни се явява също цел, програма, която трябва да бъде изпълнена и постигната. Как мозъкът ни постига това? Да предположим, че у нас по някаква причина се е появил страх, че е възможно да получим инфаркт. (На това място искам да вметна, че такова животно като „наследствена обремененост” към сърдечно-съдови заболявания, рак и други смъртоносни болести на нашето съвремие НЯМА! Това е приемане на учените, които виждат, че в едно семейство има повторяемост на заболяванията и по липса на други теории, а и на принципа на еднаквостта (други болести, действително предавани чрез гените) приемат, че те се предават наследствено. Тази заблуда и това обяснение вече до такава степен се е утвърдило в пространството, че не се смята за нужно да бъде доказвано. Но именно тя допринася за появяването на много от нашите страхове, свързани с болести на нашите родители и близки. ... И става част от програмите, чакащи за изпълнение в нашия мозък.) Та – да предположим, че имаме страха за поява на инфаркт. Като всяка друга силна мисъл или чувство, и този страх се ползва с приоритет за изпълнение от нашия мозък. Ето и най-вероятните действия, към които той ни подтиква: - Копиране саморазрушителния начин на поведение на хора, които познаваме и които са стигнали до инфаркт. - Създаване на всички възможни предпоставки, за които знаем, чели сме или сме чули. Тук се включват и затлъстяването, и прекаляването с храни, богати на холестерол и всичко друго, повишаващо риска от тази болест. Лошото е това, че тези промени в нас стават на подсъзнателно ниво. Мозъкът ни контролира и подава сигнали, че желаем дадена храна, че сме гладни и прави всичко останало, което ще доведе до „сбъдването” на програмата, която сме му заложили. И макар, че със съзнанието си разбираме, че това, което правим е вредно за нас и ни води към лош финал, рядко успяваме да му противостоим, защото подсъзнанието ни съвсем съзнателно ни подтиква към него. Всички лостове и механизми за управление на тялото ни са в негова власт. Можем ли съзнателно да поемем контрола и да премахнем тези опасности, които сами сме си създали? – ДА! МОЖЕМ! Щом веднъж осмислим и осъзнаем факта, че сами сме си създали тези програми, които мозъкът ни следва, то сме на крачка от това да ги променим и заменим с други, които са в наша полза! Така че – дерзайте! Кармата и съдбата – това сме ние! Не напразно във всички свещени писания по един или друг начин е казано, че всичко е в нашите собствени ръце, че светът е ментален и умозрителен, че всичко зависи от самите нас! Не напразно постоянно и от всякъде ни повтарят – „мислете позитивно”! И ако все още имате някакви съмнения в току що прочетеното – вгледайте се в хората около себе си, вгледайте се в себе си, разнищете случващото им се и случващото Ви се и ще разберете, че в основата на всичко стоят само и единствено мечтите и страховете ни! А те и двете са наши собствени създания! Филип Апостолов |
>>>>>>>> >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>> >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>> |
|
Явно се налага се да допълня и поясня някои от
нещата. След разговори с хора, прочели написаното се оказа, че повечето го възприемат без да отчитат, че това са само част от нещата. С тези редове най-вече исках да кажа, че всяка болест, положение, състояние на нашия живот подлежат на контрол лично от нас! Че всеки може да промени настоящето и бъдещето си! Че няма неспасяеми ситуации! Че няма неизлечими болести! И че всичко е в "ръцете" на нашето съзнание! ...Неслучайно говоря за външни условия. Не може да живееш на място, в което въздухът е наситен с отровни газове и микрочастици и да очакваш да бъдеш здрав. ... Но пък от тебе зависи да избереш къде да живееш! Не може да ядеш храна, която е пълна с нитрати и още куп вредни вещества и да очакваш да бъдеш здрав. ... Но пък от тебе зависи да избереш какво да ядеш! Не може да живееш в постоянен стрес и да очакваш да бъдеш здрав. ... Но ти решаваш какъв да бъде начинът ти на живот! Защо мислите, че толкова много англичани се местят да живеят у нас? - Просто хей така си решават и идват в страна с друг език и култура, откъснати от близки и познати? - Ами не! Просто Англия е най-индустриализираната страна в Европа и най-много хора в нея са осъзнали именно това, за което Ви говоря сега. - Че в тези условия, в които живеят там, просто няма живот! Има все повече болести и все повече преждевременна смърт! Външните условия са станали просто непоносими за нормално, човешко съществуване. За разлика от тях ние с бодра стъпка сме се устремили именно към това от което те бягат. ... Ами...Честито да ни е! |